Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Водещият коментираше репортаж за лифтинга, лицевата хирургия. След това имаше интервю със завеждащия специализираното отделение в Париж: професор Лафарг. Алекс слушаше смаян.

— Втората стъпка — обясняваше Лафарг, помагайки си със скица — представлява така нареченото „остъргване“ на надкостницата. Става въпрос за изключително важен етап. Целта е, както виждате тук, да оставим надкостницата да се прилепи към дълбоката страна на кожата, за да може да я подплати…

На екрана се виждаха снимки на преобразени, променени, изваяни, разкрасени лица. Пациентите бяха неузнаваеми. Алекс внимателно проследи обясненията, дразнейки се, че не разбира някои термини… По време на финалните надписи Алекс си записа името на лекаря — Лафарг — и на отделението, където той работеше.

Снимката на личната му карта, користното гостоприемство на приятеля му легионер, скритите в тавана на къщата пари — бавно, но сигурно всичко си идваше на мястото!

Онзи от телевизията твърдеше, че промяната на носа е безобидна операция, както и изсмукването на мастна тъкан от определени места на лицето… Бръчка? Скалпелът можеше да я изтрие като с гума!

Алекс изтича до банята, погледна се в огледалото. Опипваше лицето си, гърбицата на носа, пълните бузи, двойната брадичка…

Всичко беше толкова просто! Лекарят каза две седмици — за две седмици променят лицето! Изтриват и започват всичко отново. Не, нямаше да е просто: Алекс, издирваният от ченгетата престъпник, трябваше да накара хирурга да го оперира… Да открие достатъчно убедително средство за въздействие, за да го принуди да мълчи, да извърши успешно операцията и да го остави да се измъкне, без да предупреди полицията. Средство за въздействие… Може би Лафарг имаше деца, жена?

Алекс четеше и препрочиташе листчето, на което бе отбелязал името на Ришар, адреса на болничното заведение… Колкото повече мислеше, толкова по-блестяща му се струваше идеята: зависимостта му от легионера значително щеше да намалее, ако лицето му се променеше. Полицията щеше да издирва един призрак, един несъществуващ Алекс Барни; излизането от страната можеше да се уреди много по-лесно!

Тази нощ Алекс не мигна. На сутринта стана при изгрев-слънце, изми се набързо, подстрига се, старателно изглади костюма и ризата, които бе взел от селската къща. Ситроенът го чакаше в гаража…

Тарантулата бе чудесен. Посещенията му ставаха по-продължителни. Носеше ти вестници, често се хранеше с теб. Жегата в мазето бе задушаваща — беше август — и той достави хладилник, като редовно го зареждаше със сокове. Освен шала гардеробът ти се бе обогатил с лек халат и чехли.

През есента Тарантулата започна с инжекциите. Слезе при теб със спринцовка в ръка. По негова заповед ти се излегна на канапето, разголвайки задника си. Иглата се заби рязко в мазнината на кръста ти. Бе видял прозрачната, леко розовееща течност в спринцовката, а сега тя бе в теб.

Тарантулата бе много внимателен и се стараеше да не те нарани, но течността ти причиняваше болка след впръскването. Накрая се разтвори в плътта и болката изчезна.

Не попита нищо Тарантулата. Цялото ти време бе заето с рисуването, с пианото и наситената артистична дейност те удовлетворяваше напълно. Инжекциите бяха без значение. Тарантулата бе толкова мил.

Бързо напредваше в музиката. Тарантулата услужливо прекарваше часове в ровене из специализираните книжарници за партитури. В мазето се издигаха купчини учебници и книги за изкуството, от които ти черпеше вдъхновение.

Един ден му призна за тревожещия прякор. Бе в края на съвместно хранене. Шампанското малко бе замаяло главата ти. Изчервен от смущение, заекващ, ти сподели с него прегрешението си — каза „моето прегрешение“, — а той снизходително се усмихна.

Инжекциите следваха редовно. Но това бе просто една незначителна неприятност в безделническия ти живот.

За двайсет и втория ти рожден ден той обзаведе мазето с мебели; прожекторът изчезна, заместен от абажури с мека светлина. Към дивана се прибавиха кресла, ниска масичка, меки столчета. Подът бе застлан с дебел мокет.

Тарантулата отдавна бе монтирал сгъваем душ в единия ъгъл на мазето. Сега добави преносима мивка, както и химическа тоалетна. Тарантулата дори бе помислил за завеса, зачитайки свенливостта ти. Ти пробва хавлията и се намуси заради цвета на кърпите за банята. Тарантулата ги смени.