Тьерри Жонке - Тарантула (Кожата, в която живея)

Адът щеше да се повтори, точно както преди четири години, след като те залови в гората.

Полуделият, още по-луд отпреди Тарантула ще те убие. Да, Вивиан е имала нов пристъп, посетил я е в Нормандия и не е издържал. Не му е достатъчно да те прави на проститутка. Какво още ще измисли?

При това последните месеци се бе променил много. Вече не бе така зъл. Естествено, продължаваше да крещи по проклетия интерфон, за да те стряска…

Всъщност май бе по-добре да умреш. Винаги ти е липсвала смелостта да се самоубиеш. Той бе унищожил в теб всякакви наченки на бунт. Превърнал си се в негова вещ! Превърнала си се в негова вещ! Вече си нищо!

Често мечтаеше да избягаш, но къде да отидеш в това състояние? Да се срещнеш с майка си, с приятелите? С Алекс? Кой щеше да те познае? Тарантулата бе успял… Обвърза те завинаги към себе си.

Надяваш се това „завинаги“ да приключи бързо. Да сложи край на това, да спре да те манипулира!

Здраво е завързал въжето, не можеш да помръднеш. Циментираният под на мазето дращи кожата ти. Въжето наранява гърдите ти и ги пристяга. Болят те.

Гърдите ти…

Гърдите ти… Той положи неистови грижи да се появят. Те започнаха да растат известно време след първите инжекции. Първоначално не им обърна внимание, отдавайки появата на мастните издатини на безгрижния живот, който водеше. Но при всяко посещение Тарантулата опипваше гърдите ти и поклащаше глава. Нямаше никакво съмнение. С ужас наблюдаваше как гърдите ти се издуват и оформят. Ден след ден следеше нарастването на циците и мачкаше все така безнадеждно омекналия си член. Често плачеше. Тарантулата те успокояваше. Всичко било наред. Да не би да ти липсва нещо? Какво още можел да ти подари? Да, бе толкова мил, толкова внимателен.

Спря да плачеш. За да забравиш всичко, рисуваше, прекарваше дълги часове на пианото. Нищо не се променяше, Тарантулата те посещаваше все по-често. Беше направо смешно. Познавахте се вече от две години, бе унищожил свенливостта ти; в началото на пленничеството вършеше естествените си нужди пред него, а ето че прикриваше гърдите си. Постоянно оправяше халата, за да притвориш деколтето. Тарантулата ти даде да пробваш сутиен. Не бе необходим: твърдите и здрави цици можеха и без него. Но така бе по-добре. Сутиен, корсаж — чувстваше се по-удобно.

Точно както с веригите, с килията и с инжекциите, постепенно свикна с новото си тяло, до степен да го приемеш. Пък и защо да се вълнуваш за това?

А косата… Отначало Тарантулата те подстригваше. После я остави да порасне. Дали бе под влияние на инжекциите, на хапчетата или на ампулите? Бе придобила обем, Тарантулата ти носеше шампоани, подари ти и фризьорски комплект. Започна да ти доставя удоволствие да се грижиш за нея. Опита различни прически — кок, опашка, — накрая я накъдри и оттогава я носиш така.

Ще те убие. В мазето е горещо, жаждата отново се връща… Преди малко те поля със студена вода, но не успя да пиеш.

Очакваш смъртта; вече нищо няма значение. Спомняш си училището, селото, момичетата. Момичетата… Твоя приятел Алекс. Никога повече няма да ги видиш, въобще нищо повече няма да видиш. Бе свикнал със самотата: единствен другар ти бе Тарантулата. На моменти те обземаха изблици на носталгия, пристъпи на депресия. Мръсникът ти даваше успокоителни, обсипваше те с подаръци само за да те докара дотук…

Какво чака? Сигурно подготвя изтънчени мъчения, мизансцена на твоето убийство… Дали сам той ще те убие, или ще те остави в ръцете на някой Варнроа?

Не! Вече не понася някой друг да те докосва, да те доближава — много добре го видя, когато удари смахнатия Варнроа! Той ти причиняваше болка с камшика си.

Може би вината бе твоя? Напоследък му се подиграваше… Щом влезете в стаята, ако ти бе на пианото, веднага засвирваше The Man I Love, най-омразната му мелодия. Или пък, и това беше още по-извратено, го предизвикваше. Той от дълги години живее сам. Може би си имаше любовница? Не… не е способен на любов.

Забеляза смущението, което го обземаше, когато те виждаше гола. Бе сигурна, че те желае, но естествено изпитваше отвращение да те докосва. Съвсем разбираемо. И въпреки това те желаеше. Та ти винаги стоеше гола в стаята си, веднъж, седнала на столчето пред пианото, се обърна към него, разтвори бедра и му показа вулвата си. Видя как адамовата му ябълка заподскача, целият се изчерви. Това го влуди още повече: да те желае след всичко, което ти стори. Да те желае напук на това, което си!