Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Полицията на Сан Франциско току-що загуби контрол над преследването — казах на Конклин, докато БМВ-то на Ренфру забавяше ход, а после зави по алеята на бяла къща с много фронтони и сини капаци на прозорците.

Конклин подмина къщата със спокоен вид.

Направихме обратен завой на отбивката в края на пътя, върнахме се по улицата и скрихме колата на едно засенчено от дървета място срещу къщата, пред която Ренфру беше паркирал синьото си БМВ до един черен миниван хонда.

Не можеше да е случайност.

Това трябваше да е същият миниван, с който бяха отвлечени Мадисън Тайлър и Паола Ричи.

Проверих регистрационните номера на вана с компютъра в колата. Мислех си да взема заповед за обиск, да конфискувам вана, да запаля пламъчето на надеждата, че може да открием капки от кръвта на Паола Ричи някъде по шевовете на тапицерията. Това щеше да е истинско доказателство, което да свърже Ренфру с отвличането на Паола Ричи и Мадисън Тайлър.

През следващия час бяха установени два периметъра. Вътрешният периметър ограждаше къщата с фронтоните. Външният периметър обхващаше зона от две пресечки около нея.

В къщата нямаше никакво движение, чудех се какво ли се случва вътре. Дали Ренфру си опакова багажа? Унищожава ли документи?

Беше почти четири следобед, когато пет черни джипа се появиха по пътя. Те паркираха до тротоара перпендикулярно на входа на къщата с фронтоните.

Дейв Станфорд дойде до прозореца на колата ми. Подаде ми рупор. Опашката му беше прибрана по стандартите на ФБР, а настроението в сините му очи беше угаснало. Дейв вече не работеше под прикритие.

Каза ми:

— Повикахме специалистите, Линдси. Обаче Ренфру те познава, опитай се да го изкараш от къщата.

Конклин завъртя ключа и потеглихме, пресякохме улицата, спряхме на алеята на Ренфру. Бяхме препречили с колата и вана, и БМВ-то.

Взех рупора и застанах зад отворената врата на колата. Извиках: „Пол Ренфру, тук е сержант Боксър. Имаме заповед за арестуването ви по подозрение за убийство. Моля, излезте бавно с вдигнати ръце.“

Гласът ми прогърмя над тихата пресечка в края на града. Птиците шумно отлетяха.

Конклин ми пошепна:

— Движение на втория етаж.

Всеки мускул в тялото ми се напрегна. Очите ми пробягаха по фасадата на къщата. Не видях нищо, но кожата ми пареше. Като че усещах насочено към мен оръжие.

Отново вдигнах рупора, натиснах бутона.

— Господин Ренфру, това е последният ви шанс. Около къщата ви има достатъчно огнестрелно оръжие, за да я превърне в отломки. Не ни карайте да стигаме дотам.

Външната врата се отвори. Ренфру се появи в сянката. Извика:

— Излизам. Не стреляйте! Моля ви, не стреляйте!

Хвърлих поглед вляво, за да видя какво предприема екипът за бързо реагиране на ФБР. Дузина или повече пушки М-16 държаха вратата на прицел. Знаех, че някъде на покрива, може би на 50 метра, снайперист е прицелил в главата на Ренфру ремингтън 700 с мощен оптичен мерник.

— Застанете отпред, така че да ви виждам — извиках на човека, застанал на прага. — Правилно решение, господин Ренфру — викнах отново. — Сега се обърнете и отстъпвайте с гръб по посока на гласа ми.

Ренфру стоеше под фронтона на входа за къщата. Между нас се простираше десетметрова зелена поляна.

— Не мога — каза Ренфру със слаб, почти умолителен глас. — Ако изляза, тя ще ме застреля.

Ренфру изглеждаше уплашен, а имаше и основателна причина. Едно негово погрешно движение — и животът му нямаше да продължи повече от две секунди.

Обаче не го беше страх от нас.

— Кой ще ви застреля? — извиках аз.

— Съпругата ми Лора. Тя е горе с оръжие. Не мога да я накарам да излезе. Мисля, че иска да ме накара да се откажа да се предам.

Този обрат беше неприятен. Ако искахме да разберем какво се е случило с Мадисън Тайлър, трябваше да опазим Пол Ренфру жив.

— Правете точно каквото ви казвам — извиках му аз. — Свалете си сакото и го хвърлете… Добре. Хубаво. Сега обърнете джобовете на панталона си.

Радиопредавателят ни работеше, така че всеки на нашата честота можеше да ме чуе.

— Разкопчайте си колана, господин Ренфру. И си свалете панталона.

Той ме изгледа, но се подчини. Панталонът му се смъкна, ризата му стигаше до бедрата.

— Сега бавно се извъртете. На триста и шейсет градуса. Запретнете ризата така, че да виждам кръста ви — казах, а той се подвоуми дали да се подчини. — Добре, сега можете да си вдигнете панталона.