Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Казах:

— Не можем да идентифицираме момченцето. Ренфру твърди, че не го познава, но снимката на момчето беше в негова счетоводна книга.

Рич сложи една до друга ведомостите на „Куинсбъри Реджистър“ и двете на „Уестуд Реджистър“.

Казах:

— Знаем, че Ренфру има три последователно основани агенции — в Бостън, тази в града ни, а и една по-раншна, „Куинсбъри Реджистър“ в Монреал. Полицията в Монреал е изоставила случая — продължих аз. — Момченце на име Андре Деверо е отвлечено от детска площадка в близост до дома му преди две години. И то е имало бавачка.

— Тя от „Куинсбъри Реджистри“ ли е била?

— Да — каза Конклин. — Прегледах тези книги. Наеми, разноски за намиране и докарване на момичетата от чужбина, суми за офиси и за съдебни разходи, както и солидни такси за преместване — с всичко това семейство Ренфру постоянно са на загуба.

— Обаче продължават да въртят този бизнес — включих се аз. — По каква ли причина, чудна работа! Каква е ползата?

Лейтенант Маклийн подаде на Трачио разпечатка на снимката.

— Това е Андре Деверо — каза той за отвлеченото канадче. — Изглежда, че е точно момчето, чиято снимка открихме в счетоводната книга на „Куинсбъри Реджистри“. Бавачката му Брит Остерман е била шведка. Била е от „Куинсбъри Реджистри“. Само седмица след отвличането му Брит Остерман е намерена в канавката на второкласен път. С куршум в главата. „Куинсбъри Реджистри“ е била собственост на двама американци, които се представяли като Джон и Тина Лангър — продължи Маклийн. — Семейството се изпарило след изчезването на Деверо/Остерман. Канадската полиция ни изпрати снимка на семейство Лангър.

Маклийн сложи на бюрото на Трачио друга принтирана снимка. На нея имаше мъж и жена, бели, на около четирийсет години.

Снимката беше направена в неформална обстановка, на някакъв рожден ден. Стаята беше прекрасно обзаведена. С ажурни пана. Мъжете бяха в елегантни костюми, а дамите — с коктейлни рокли.

Пръстът на Маклийн сочеше на снимката брюнетка на около четирийсет години, която носеше дълбоко деколтирана рокля с бронзов цвят. Тя се беше облегнала на рамото на усмихнат мъж, който я беше обгърнал с ръка.

Можех само да гадая коя е жената, но познавах мъжа. Косата му беше черна, сресана назад. Имаше козя брадичка и не носеше очила.

Обаче аз бях видяла това лице съвсем скоро и го познавах.

Джон Лангър беше Пол Ренфру.

На обед този ден с Конклин бяхме в „Ънкълс Кафе“ в Китайския квартал. И двамата си бяхме поръчали специалитета за сряда — печено, картофено пюре и грах. Конклин беше нападнал пюрето си, но аз нямах никакъв апетит.

Имахме директна гледка през стъклената витрина към мрачната улица, тухлените къщи и „Уестуд Реджистри“.

Бременна китайка с опашчици доля чай в чашите ни. Когато секунда по-късно погледнах през прозореца, Пол Ренфру, както се беше нарекъл, излизаше от дома си и се канеше да слезе по външните стъпала.

— Погледни — чукнах по чинията на Конклин с вилицата си.

Мобилният ми иззвъня. Беше Пат Нунан.

— Господин Ренфру каза, че излиза за обяд. Щял да се върне до час.

Съмнявах се.

Ренфру се канеше да бяга.

Обаче нямаше никаква представа колко много очи го следят.

Конклин плати сметката, а аз се обадих на Станфорд и Джейкъби, закопчах якето си и се загледах във ведрата походка на Ренфру, който крачеше покрай магазини за чай и сувенири в посока към ъгъла на „Уейвърли“ и „Клей“.

С Конклин се качихме в нашия полицейски форд краун, а Ренфру отключи вратата на тъмносиньото си БМВ. Той погледна през рамо, после се качи в колата си и пое на юг.

Дейв Станфорд и партньорката му Хедър Томсън се залепиха за Ренфру, когато той стигна до улица „Сакраменто“, а Джейкъби и Маклийн поеха по северното шосе към „Бродуей“.

Нашите уоки-токита звънкаха и бръмчаха, докато хората от екипа съобщаваха местонахождението си и това на БМВ-то, като го следваха, изоставаха, забавяха и отново го следваха.

Сърцето ми биеше със стабилен ритъм, докато карахме подир Пол Ренфру, който ни водеше Бог знае къде.

Минахме по Бей Бридж, поехме на север по магистрала 24 и накрая влязохме в окръг Контра Коста.

С Конклин бяхме начело, когато колата на Ренфру свърна от Алтаринда Роуд по един по-тесен път в Оринда — тихо градче, почти скрито в гънките на обграждащите го хълмове.

Чух Джейкъби по уредбата в колата, той казваше на местната полиция, че извършваме наблюдение по текущо разследване на убийство. Маклийн поиска подкрепление от щатската полиция и после се обади на полицията в Оукланд и поиска хеликоптер, който да помогне за наблюдението. След това чух гласа на Станфорд. Той викаше тежката артилерия, отряд за реагиране на ФБР.