Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Търсех някакви данни за Хенри Тайлър. Паола го споменаваше от време на време, но когато пишеше за него, го наричаше „шефа“.

Беше разкрасила инициалите на някой си Дж.

Паола доверяваше за страстни погледи и въздишки от страна на въпросния мъж, но добивах ясното впечатление, че който и да е той, тя по-скоро си фантазираше за възможна интимност между тях, отколкото съобщаваше за реално съществуващи взаимоотношения.

Човекът, който най-често се споменаваше в дневника на Паола, беше Мади. Едва в тези редове прозрях истинската обич, която изпитваше Паола към детето. Тя дори беше прикрепила някои от рисунките и стихотворенията на Мадисън към страниците.

Не видях нищо, свързано със заговори, убийство или отмъщение.

Затворих черната книжка на Паола с мисълта, че това е дневникът на една наивна чужденка.

Или може би тя нарочно беше написала дневника по този начин.

Хенри Тайлър ни последва с Конклин на площадката отвън. Той ми стисна ръката с думите:

— Разбирам, че пред жена ми не искате да бъдете по-конкретни, но е ясно защо сте тук. Може би нещо вече се е случило с дъщеря ми. Моля ви, дръжте ме в течение за всичко, което се случва. И освен това настоявам да ми кажете истината.

Дадох на объркания Хенри Тайлър номера на мобилния си телефон и му обещах да се обаждам често през деня. Техниците прокарваха подслушвателни устройства в телефоните на семейство Тайлър, а инспекторите от отдела за тежки престъпления проучваха къщите по улица „Вашингтон“, когато ние с Конклин си тръгвахме.

Отидохме до парк Алта Плаза, терасовидно историческо място, истинска скъпоценност, с гледки, от които ти секваше дъхът.

Заедно с бавачките и децата, собствениците на кучета, които си почиваха по зелените площи на парка, наоколо сновяха полицаи, които разпитваха минувачите.

С Конклин се включихме в проучването и говорихме с всяка бавачка и дете, които познаваха Мадисън, включително с една бавачка с инициали МЕ, приятелката, която Паола беше споменала в дневника си.

Маделин Елис избухна в сълзи, когато разказваше колко се страхува за Паола и Мади.

— Сякаш всичко, на което разчитам, се обръща с главата надолу — заговори тя. — Този квартал беше смятан за сигурен. — Маделин побутна количката с бебето, а гласът й се накъса, когато каза: — Тя е мило момиче. И е много наивна за възрастта си.

Каза ни, че „Дж“ от дневника на Паола е Джордж, не си спомняше фамилията му, сервитьор в кафе „Рапсодия“. Той флиртувал с Паола и тя — с него, но Маделин беше категорична, че Паола и Джордж никога не са излизали на среща.

Намерихме Джордж Хенли да обслужва масите на открито в кафе „Рапсодия“ на улица „Филмор“ и го подложихме на разпит. Сондирахме го, опитахме се да го сплашим, но инстинктът ми подсказваше, че не може да е замесен в отвличане или убийство.

Той беше хлапе, най-обикновено хлапе, което ходеше на вечерно училище и искаше да вземе диплома за завършено образование по изящни изкуства.

Джордж избърса ръце в престилката си, взе шофьорската книжка на Паола от ръката ми, погледна снимката й.

— Да, разбира се. Виждал съм я насам с приятелките й — отговори на въпроса ни той, — обаче досега не й знаех името.

Слънцето се снишаваше над Пасифик Хайтс, когато напуснахме апартамента на общия работник, който се казваше Уили Евънс и живееше над гаража на един от съседите на Тайлър. Евънс беше влечуго с ужасно мръсни нокти и две дузини терариуми, населени със змии и гущери. Ала колкото и да беше хлъзгав Уили Евънс, той имаше много солидно алиби за времето, когато бяха отвлечени Мадисън и Паола.

С Конклин закопчахме якетата си и продължихме претърсването на квартала, като показвахме снимките на Паола и Мадисън на обитателите на домовете, които тъкмо си идваха от работа.

Направо изкарахме ангелите на много невинни хора, но без да се натъкнем на някаква следа.

Когато се върнахме в Съдебната палата, претворихме бележките и наблюденията си в доклад с разпитите, които бяхме провели, като отчетохме и факта, че семейство Девайн, съседи на семейство Тайлър, беше на почивка преди, по време и след отвличането и не бяха разпитани, както и че приятелките на Паола Ричи я смятаха за светица.

Беше ме обзела дълбока меланхолия.

Единствената свидетелка на отвличането беше казала на Джейкъби, че в девет часа сутринта е чула изстрел и е видяла по задното на стъкло на вана пръски кръв.

Дали кръвта е била на Паола?