Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Какво става, Линдси? Както би казала Юки: „Имаш вид на човек, дран от котки.“

Успях да се засмея.

— Така се и чувствам.

— Какво да те почерпя? Чай? Или нещо по-силно?

— Един чай ще ми дойде добре.

Отпуснах се отново на възглавничките, а няколко минути по-късно Синди се върна от кухнята, издърпа столче, на което да седне, и ми подаде голяма чаена чаша.

— Разказвай — подкани ме тя.

Без майтап, Синди беше абсолютният парадокс: цялата в къдрички и воланчета, тя никога не излизаше от къщи без червило и луксозни обувки, но същевременно нейната момичешка външност криеше булдог, който ще те захапе за крака и няма да те пусне, докато не измъкне всичко, което му трябва.

Изведнъж се почувствах много глупаво. Дори само фактът, че виждам Синди, подобри настроението ми, така че вече не ми се щеше да се изповядвам и да говоря за Джо.

— Исках да видя апартамента ти.

— Я стига!

— Работохоличка си!

— Идва от избора ми на професия.

— И се гордееш с нея.

— Определено.

— Кучка! — изсмях се.

— Хайде, давай! Изплюй камъчето — подкани ме Синди. — Искам да видя най-якото ти изпълнение.

— Да те нарека „кучка“ беше най-якото ми изпълнение.

— Добре де. Какво има, Линдс?

Покрих лицето си с възглавничка, загасих нощната лампа. Имах чувството, че се свличам в пропаст. Въздъхнах дълбоко.

— Скъсах с Джо.

Синди дръпна възглавничката от лицето ми.

— Шегуваш се.

— Прояви разбиране, Синди. Или ще повърна върху килима ти.

— Добре, добре, но защо? Джо е умен. Всъщност е прекрасен. Обича те. И ти го обичаш. Какво ти става?

Вдигнах колене към гърдите си и ги прегърнах силно. Синди седна на дивана до мен. Преметна ръка през раменете ми.

Чувствах, че едва се сдържам. Толкова много плачех напоследък. Помислих си, че полудявам.

— Успокой се, миличка. Тук съм. Нощта е наша… един вид.

Накрая се предадох, разказах историята за тъпото си пътуване до Вашингтон. Разказах й как се чувствам с тази непредсказуема и несигурна връзка с Джо.

— Синди, наистина е болезнено. Обаче взех правилното решение.

— Не е просто защото чувствата ти са били наранени, като не си го заварила вкъщи, а там се е мъдрело онова момиче, а?

— Не. Естествено, че не.

— Господи, Линдси. Не исках да те разплача. Легни тук. Затвори очи.

Синди внимателно ме измести странично, сложи възглавница под главата ми, след минута ме зави. Светлината угасна и усетих, че тя грижовно ми оправя одеялото.

— Не е приключило, Линдс. Повярвай ми. Не е приключило.

— От време на време бъркаш, знаеш ли — изломотих аз.

— Искаш ли да се обзаложим?

Синди ме целуна по бузата. После потънах в някакъв дълбок сън, в който сънувах себе си. Сякаш бях някъде дълбоко под земята, спях като мъртвец и се събудих едва когато слънчевата светлина нахлу през прозорците на апартамента.

Насилих се да се надигна, спуснах крака от дивана, видях бележка от Синди на ниската масичка, която гласеше, че е излязла за кифлички и кафе.

После денят ме върна към действителността.

Джейкъби и Маклийн организираха среща в осем часа тази сутрин. Всяко ченге, ангажирано със случая „Ричи/Тайлър“, щеше да е там — освен мене.

Драснах бележка на Синди, наврях краката си в обувките и отпраших.

Джейкъби се извъртя, за да ме погледне, когато минах покрай него и се сврях на едно кресло в ъгъла на стаята. Лейтенант Маклийн ми хвърли бърз съсредоточен поглед, докато изнасяше фактите. При липсата на каквато и да било информация относно местонахождението на Мадисън Тайлър и Паола Ричи ни спуснаха задачата да разпитаме регистрираните сексуални насилници.

— Патрик Калвин — прочетох в списъка, щом с Конклин се озовахме в колата. — Осъден насилник, скоро пуснат под гаранция, след като е излежал присъда за сексуален тормоз на собствената си дъщеря. Момичето е било на шест години, когато е извършено престъплението.

Конклин запали двигателя.

— Не ги разбирам тези боклуци. И знаеш ли какво? Нямам и желание да ги разбирам.

Калвин живееше в сграда с П-форма с около 20 апартамента на ъгъла на „Палм“ и „Евклид“ откъм Джордан Парк, на около миля и половина от мястото, където живееше и играеше Мадисън Тайлър. Синя тойота корола, регистрирана на негово име, беше паркирана на улицата.

Надуших запечен бекон, докато прекосявахме открития двор и изкачвахме външните стълби. Почукахме на агресивно боядисаната в червено врата на Калвин.

Вратата се отвори, на прага се появи рошав бял мъж, висок не повече от метър и шейсет, който беше по пижама в шотландско каре и бели чорапи.