Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Имаше вид на петнайсетгодишен, чак ми се прииска да го попитам: „Баща ти вкъщи ли е?“ Но тъмносивата сянка по челюстта му и татуировките по фалангите на пръстите издаваха затворническото му минало.

— Патрик Калвин? — попитах, като му показах значката си.

— Какво искате?

— Аз съм сержант Боксър. А това е инспектор Конклин — осветлих го. — Искаме да ни отговорите на няколко въпроса. Имате ли нещо против да влезем?

— Да, имам. Какво искате?

Конклин умееше да поставя такива като него на място с лекота — способност, за която откровено му завиждах. Бях го виждала да разпитва и маниакални убийци с една особена любезност, невероятен професионалист. А и нали именно той се погрижи за горката котка на семейство Алонсо, когато стана убийството у тях.

— Извинете, господин Калвин — каза сега, — знам, че е рано сутринта, но едно дете е отвлечено и нямаме много време.

— Това какво общо има с мен?

— Нека видим, господин Калвин — обадих се аз, — имали сте присъда…

— Искате да претърсите дома ми? — разкрещя се Калвин. — Живеем в свободна страна, нали? Нямате заповед — изплю той. — Нищо нямате!

— Много се палите за човек, който няма какво да крие — рече Конклин. — Чак започвам да се чудя.

Стоях и слушах как Конклин обясняваше, че би могъл да се обади на надзорника на Калвин, който без никакъв проблем ще ни вкара вътре.

— Или бихме могли да издействаме заповед — каза Конклин. — Ще дойдем с няколко патрулни коли с пуснати сирени, тъкмо да разберат съседите ви що за птица сте.

— Е, имате ли нещо против да влезем? — попитах.

Калвин отговори на смръщения ми поглед с мрачно изражение.

— Нямам какво да крия — каза.

И отстъпи от вратата.

Апартаментът на Калвин беше безразборно обзаведен с мебели от леко бяло дърво в стил „ранна“ ИКЕА. Над телевизора имаше рафт с кукли — големи, малки, кукли бебета и кукли с модни дрешки.

— Купих ги за дъщеря си — измуча Калвин, като се тръшна на един стол. — За всеки случай, ако ме посети.

— На колко години е сега? На шестнайсет? — попита Конклин.

— Млъквай — изръмжа Калвин. — Разбра ли? Просто млъквай!

— Мери си приказките — каза Конклин, преди да изчезне в спалнята на Калвин.

Аз седнах на дивана и извадих бележника си.

Изръсих снимката на младо момиче, вече тийнейджърка, което беше имало нещастието да случи на такъв отвратителен родител, и попитах Калвин дали някога е виждал Мадисън Тайлър.

— Гледах я по новините миналата вечер. Много е сладка. Даже може да се каже, че ти идва да я схрускаш. Но не съм я виждал.

— Добре тогава — отвърнах, стиснала зъби, а сърцето ми се разтуптя заради Мадисън. — Къде бяхте вчера в девет часа сутринта?

— Гледах телевизия. Искам да съм добре осведомен за най-популярните анимационни предавания, за да мога да разговарям с малките момиченца на тяхното ниво, нали разбирате?

С височина близо метър и осемдесет съм една глава по-висока от Калвин, а освен това съм в по-добра форма. През ума ми прелетяха сцени на насилие точно както в момента, когато арестувах Алфред Бринкли. Бях прекалено стресирана, прекалено…

— Някой може ли да го потвърди?

— Естествено! Питайте Късметлията — каза Пат Калвин, като се потупа по дюкяна на пижамата и се хвана за чатала. — Той ще ви каже всичко, което искате да знаете.

Тогава не издържах. Сграбчих го за яката и затегнах пижамата здраво врата му. Той размаха ръце, когато го вдигнах от стола и го блъснах в стената.

Куклите се разхвърчаха.

Конклин изскочи от спалнята точно когато щях да се хвърля към Калвин отново. Партньорът ми се престори, че не вижда израза на бяс на лицето ми, и спокойно се облегна на касата на вратата.

Притесних се колко малко ми трябваше да прекрача границата. А в момента нямах никаква нужда от оплакване за полицейско насилие. Пуснах пижамата на Калвин.

— Имате страхотна колекция от снимки, господин Калвин — отбеляза Конклин словоохотливо. — Снимки на малки деца, които си играят в парк Алта Плаза.

Хвърлих поглед към него. Мадисън и Паола бяха отвлечени от улицата, която се намираше точно пред парка.

— Проверихте ли фотоапарата ми? — предизвикателно попита Калвин. — Седем мегапиксела, дванайсеткратен оптичен зуум. Направил съм снимките от една пресечка разстояние, знам правилата. Не съм нарушил нито едно от тях.

— Сержант — обърна се към мен Конклин, — на една от тях има малко момиченце, може би е Мадисън Тайлър.