Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— А сега ми разкажете за дъщеря си — обърнах се към тях. — Не пропускайте нито една подробност.

Лицето на госпожа Тайлър просветна за момент.

— Тя е щастливо малко момиченце. Обича кучетата. Тя е музикален гений.

— Видях видеото с нейно изпълнение — казах.

— Знаете ли какво е синестезия? — попита ме Елизабет Тайлър.

Поклатих глава.

— Какво е синестезия?

— Когато свири или слуша музика, нотите й се появяват в цветове. Това е фантастична дарба.

— Това е неврологично заболяване — нетърпеливо я прекъсна Хенри Тайлър. — Няма нищо общо с отвличането. Вероятно всичко е за пари. Какво друго?

— Какво можете да ни кажете за Паола? — попитах аз.

— Говори перфектен английски — каза Тайлър. — При нас е от няколко месеца. Кога дойде тя, скъпа?

— През септември. Точно след като Мала си замина за Шри Ланка. Паола беше горещо препоръчана — каза госпожа Тайлър, — а и Мади веднага я хареса.

— Познавате ли приятели на Паола?

— Не — каза госпожа Тайлър. — Не й беше позволено да води когото и да било в къщата. Имаше свободно време в четвъртък и в събота следобед, а какво е правила през тези дни, съжалявам, но нямаме представа.

— Все говорела по мобилния — намеси се Тайлър. — Мадисън ми каза. Така че трябва да е имала приятели. Какво мислите, инспекторе? Смятате ли, че тя стои зад отвличането?

— Струва ли ви се, че е възможно?

— Разбира се! — отвърна той. — Видя как живеем ние, може би е искала малко лукс и за себе си. Или може някой, с когото се е виждала, да я е подтикнал.

— В момента нищо не можем да твърдим — казах.

— Каквото и да коства, който и да го е извършил — заяви Хенри Тайлър, докато жена му отново потъна в мъката си, — моля ви, намерете малкото ни момиченце.

Стаята на Паола Ричи в къщата на Тайлър беше малка и типично женска. Плакат на италиански футболен отбор висеше на стената срещу леглото, а над таблата — ръчно изработено разпятие.

В малката стая имаше три врати, едната водеше към коридора, една — към банята, и още една — към стаята на Мадисън.

На леглото на Паола имаше покривка от синьо кадифе, а дрехите й висяха прилежно закачени в гардероба: подбрани с вкус фини дамски пуловери и скромни поли и блузи, както и няколко по-дебели пуловера в неутрални цветове. Няколко чифта обувки с ниска подметка бяха подредени под тях, а на дръжката на шкафа висеше черна кожена чанта.

Отворих чантата й, разгледах портфейла.

Според данните в шофьорската книжка момичето беше деветнайсетгодишно.

— Висока е метър и седемдесет и пет, с кестенява коса и сини очи, освен това си пада по марихуаната — размахах пакетчето с трите джойнта, което открих в закопчан джоб. — Тук няма мобилен телефон, Ричи. Вероятно го е взела със себе си.

Отворих чекмеджетата на Паола, докато Конклин преглеждаше тоалетната й масичка.

Паола явно носеше бяло памучно бельо в работно време и сатенено в тропически цветове — в почивните дни.

— Малко палава — изкоментирах аз, — малко превзета.

Отидох в банята и отворих шкафчето. Видях различни помади и лосиони за почистване на кожата и за заздравяване на косата, както и отворена кутия с новия контрацептив „Ортотрициклен“.

С кого ли спи това момиче?

С приятел? С Хенри Тайлър?

Нямаше да е нещо небивало, ако бавачката поддържаше връзка с мъжа в къщата. Да не би тук да се е случило нещо подобно? Да не би да става дума за неприятен обрат в отношенията им?

— Вижте това, лейтенант — извика Конклин, — тоест сержант.

Върнах се в спалнята.

— Ако не ти е по сърце да ме наричаш Боксър — казах, — пробвай с Линдси.

— Добре — каза той, а красивото му лице се озари от усмивка, — Линдси. Бавачката си води дневник.

Докато Конклин претърсваше стаята на Мадисън, аз прелистих дневника.

Паола имаше красив почерк, при това използваше символи и емотикони, които подчертаваха изразителния й стил на писане.

Дори и беглият поглед по страниците ми подсказа, че Паола Ричи харесва Америка.

Тя бленуваше за кафенетата и магазините на улица „Филмор“, пишеше, че няма търпение да дочака хубавото време, така че с приятелките й да могат да седят навън, както в родината й.

Изпълваше цели страници с мечти за тоалети, които беше видяла на витрините, цитираше вижданията на приятелките си от Сан Франциско за мъжете, дрехите, шоузвездите.

Когато споменаваше приятелите си, Паола отбелязваше само инициалите им, което ме ориентира, че пушеше трева с МЕ и ЛК през свободните си вечери.