Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

Притиснах длани към лицето си.

Така се срамувах. Разхлипах се. Стоях там, в спалнята на Джо, и плачех.

После си тръгнах, за да се върна обратно в Калифорния.

Мадисън Тайлър подскачаше като при игра на дама по очертанията на тротоара, после изтича при бавачката си и я хвана за ръката на път за парк Алта Плаза. Попита:

— Слушаш ли ме, Паола?

Паола Ричи стисна малката ръчичка на Мадисън. Тя понякога направо не проумяваше невероятната зрелост, прекалено ранна за петгодишно момиче.

— Разбира се, миличка, слушам те.

— Както казах — продължи момичето със забавния си маниер на възрастен човек, — когато свиря багателите на Бетховен, първите тонове са с възходяща тоналност и приличат на синя стълба… — тя затананика нотите. — После, във втората част, когато свиря до-ре-до, нотите са зелено-розово-зелено! — възторжено извика детето.

— Представяш си, че нотите имат различни цветове, така ли?

— Не, Паола — каза момиченцето с насмешка, но прояви търпение и обясни: — Нотите наистина са с тези цветове. Ти, когато пееш, не виждаш ли цветовете?

— Не. Сигурно, защото съм бавачка — каза Паола, — бавачка-глупачка.

— Аз не знам какво е бавачка-глупачка — каза Мадисън, а грейналата усмивка искреше в големите й кафяви очи. — Обаче звучи много смешно.

И двете се засмяха от сърце, Мадисън прегърна Паола през кръста и зарови лице в палтото на младата жена, докато минаваха покрай училището „Уолдорф“, само на пресечка и половина от мястото, където живееше Мадисън с родителите си.

— Събота е — пошепна Мадисън на Паола. — В събота имам право дори да не поглеждам към училището.

Сега паркът беше само на една пресечка, а като видя каменния бордюр, който го обграждаше, Мадисън се развълнува още повече и смени темата.

— Мама каза, че ще ми вземат червен лейкланд териер, когато порасна още малко — довери тя, докато пресичаха булевард „Дивисадеро“. — Ще го нарека Волфганг.

— Какво сериозно име за малко куче — отбеляза Паола, която се беше съсредоточила, за да пресекат улицата безопасно.

Хвърли съвсем бегъл поглед към черния миниван, който пъплеше покрай парка. Скъпите черни коли тип миниван бяха толкова често срещани, колкото гаргите по Пасифик Хайтс.

Паола залюля ръката на Мадисън и малката скочи на тротоара, после изведнъж спря при вида на човека, който изскочи от колата и тръгна бързо към тях.

Мадисън се обърна към бавачката си:

— Кой е този, Паола?

— Какво има? — извика Паола на мъжа, който слезе от вана.

— Проблем вкъщи. И двете трябва незабавно да дойдете с нас. Мадисън, майка ти падна по стълбите.

Мадисън изскочи иззад гърба на бавачката си с вик:

— Татко каза никога да не се качвам при непознати! А вие сте непознат.

Мъжът вдигна детето като чувал с картофи и докато то крещеше: „Пусни ме! Остави ме!“, го хвърли на задната седалка.

— Качвай се — каза човекът на Паола. Беше насочил пистолет към гърдите й. — Или се качвай, или я целуни за сбогом.

С Рич Конклин тъкмо се бяхме върнали в следствения участък след неприятно прекарана сутрин в разследване на брутална стрелба от преминаващ автомобил, когато Джейкъби ни повика в офиса си.

Изминахме пътя по сивия линолеум до стъклената будка и заехме местата си. Конклин се разположи на шкафа, където обикновено се настаняваше Джейкъби, аз седнах на стола до бюрото на Джейкъби и го гледах как се настанява на мястото, което доскоро беше мое.

Все още се мъчех да приема станалото. Хвърлих поглед на бъркотията, която Джейкъби беше успял да създаде за по-малко от две седмици: по пода и перваза на прозореца бяха натрупани вестници, от кошчето за боклук се носеше мирис на хранителни отпадъци.

— Ти си прасе, Джейкъби — казах му. — И то от онези в селските дворове.

Джейкъби се изсмя, това през последните няколко дни му се случваше много по-често, отколкото през последните няколко години, и въпреки удара, нанесен на самолюбието ми, бях доволна, че вече не се муси.

Беше страхотно ченге, умееше да се справя в непоправими ситуации, а аз полагах усилия да се накарам да го харесам отново.

Джейкъби се изкашля няколко пъти и каза:

— Имаме случай на отвличане.

— Наш ангажимент ли е? — попита Конклин.

— Отдел „Престъпления“ се беше заел с него, но се появи свидетел и в момента по-скоро ще го смятаме за убийство — обясни Джейкъби. — С лейтенант Маклийн ще координираме действията.