Джей Баркер - И пета ще умре

— Остави го на онази маса.

Дийнър стовари кашона със силно издумкване.

— Всичко тук е индексирано и заснето. Можеш да го разгледаш на таблета си. За какво са ти оригиналите?

— Прегледът на снимките не ми върши работа. Имам нужда от по-осезателен стимул.

— Аха, ами тогава по-добре се захващай бързичко. Хърлес каза, че си губиш времето да ровиш в това тук. Иска да говорим със съседите на Макинли и надзорника й.

— Защо не го свършиш ти?

— Така ли?

Пул кимна.

— Започни с униформените ченгета. Те вече са говорили с повечето съседи. Прегледай за онези, които са около къщата й. Обадих се на нейния надзорник. Веднага щом успея да си уредя среща, ще ти звънна и ще се видим при него.

Дийнър мразеше да седи заключен в службата и Пул си знаеше, че ще се хване за възможността да излезе навън по работа, дори в това време. Знаеше също, че разговорите със съседите нямаше да доведат до нищо. Не му пукаше. Просто искаше Дийнър да не му диша във врата.

Колегата му се насочи право към вратата и си взе палтото от облегалката на единия стол.

— Хърлес сигурно ще се върне от полевия офис до час. За теб ще е по-добре да не си вече тук, преди да се е появил.

Пул му кимна отново набързо и се върна към кашона. Не се притесняваше от Хърлес.

Започна да вади опакованите папки хартия и да ги слага на масата в спретнати купчини.

Ден трети, 9:33 ч.

— Трябва да ти кажа, че като за човек на почивка правиш всичко наопаки — сподели Хършел Кристман от предната седалка на таксито си. — Повечето туристи дори не стъпват в тази част на града, а когато го направят, изнизват се на бегом. По-добре да се сблъскат с вуду кралиците и наркопласьорите по брега, отколкото с гангстерите тука наоколо. Хората в тези квартали са толкова бедни, че ядат мюслито си с вилица, за да пестят от млякото. А за да заминат някъде, хващат автобуса.

Портър се усмихна за първи път от два дни насам. На пръв поглед кварталът не изглеждаше толкова зле. Бяха паркирали пред поредица превърнати в офиси южняшки „дълги“ къщи по протежение на Саут Броуд Авеню, повечето — сходни с тези, разположени на Калифорния Авеню в Чикаго, близо до общинския затвор „Кук“ — кантори за гаранционни документи, адвокатски офиси, будки за осребряване на чекове. В Чикаго по тях имаше графити на стените и решетки на прозорците. Тук всеки офис скриваше грозотата зад късче нюорлиански чар — ярка цветна боя и интересни архитектурни орнаменти, например гаранционните книжа в съседство имаха веранда с два люлеещи се стола, сложени до масичка за кафе, готова за сутрешната лимонада. Таксито беше паркирано пред къща в бяло и зелено, с малка табелка на вратата, която гласеше „Сара Уернър, адвокат“.

— Може доста да почакаме — предположи Хършел.

— Нямам нищо против.

Шофьорът сви рамене.

— Ти кихаш парите. Как ти се стори Травелърс Вест?

Предишната нощ Портър така и не успя да реши кое щеше да е по-зле: да спи под чаршафите в леглото в хотела си или да се просне върху тях. Навярно Рейгън още е бил президент последния път, когато през стаята му бяха минавали чистачки. Прекара нощта в дървеното кресло с висока облегалка, с крака, качени на бюрото — по-добре беше да не ги цапа на пода.

— Прекрасно беше. Досущ като у дома.

Хършел се засмя.

— Казах ти, че хотелът е абсолютна дупка.

От другата страна на улицата някакъв мъж излезе измежду къщите, стигна до тротоара и си смъкна панталоните. Портър не успя да откъсне поглед от него, докато уринираше и си свирукаше мелодия, която той не разпозна, после си вдигна ципа и се прибра обратно между сградите, лепнал длан на устата си да прикрие широка прозявка. В сумрачната тъма там отзад Портър зърна да се мотаят поне още трима души, имаше и някакъв тип, легнал на намачкан спален чувал. До цистерната беше облегнат голям кашон от велпапе. Една от сенките се пъхна вътре.

— Тоя не е оттук, да знаеш — обади се Хършел.

— Така ли?

— Ние, от Ню Орлиънс, може да не сме богати, но уважаваме града, дори мръсните му части. Той си е магическо място… — Шофьорът кимна към отсрещния тротоар. — Хора като този не са родени в Луизиана. Сигурно е турист, който минава оттук и може би е заседнал на път за другаде. Градът ги прогонва такива, направо ги изритва. Тези като него нямат място тук.

— Каза ми, че това е лошата част от града и не бива да идвам тук.

Хършел махна с ръка.

— Не частта от града е лоша. Нали няма да си гръмнеш кучето, защото е завъдило бълхи? Тази част от кучето случайно има повече бълхи от другите, нищо повече.