Джей Баркер - И пета ще умре

Съставяне на списък със соленоводни басейни около Чикаго чрез Надзора — Клоз

Проверка на местни аквариуми и складове за снабдяването им — Клеър

Хосман да провери дълговете на сем. Рейнолдс

Ден трети, 9:23 ч.

Пул стоеше в средата на стаята, дадена им в управлението на Чикагската полиция, и се взираше в стената.

Агентите от полевия офис в Чикаго бяха прекарали нощта във възстановяване на стената с данните от апартамента на Портър с помощта на снимките, направени на място.

Детективът беше подходил извънредно старателно. На Пул не му отне много време да проследи значението на всеки цветен маркер. С червено бяха отбелязани появите на Бишъп, със синьо — местоположението на журналиста или подвижната станция на местна медия, докладвала за това, и с жълто — домовете на всички, изчезнали или убити по метод, сходен с тези, използвани от У4М.

В Джаксън Парк имаше жълт маркер при езерото, където бе намерено тялото на Ела Рейнолдс. Портър настояваше, че Бишъп няма нищо общо с изчезването или смъртта й, но все пак бе изпитал желание да я отбележи на картата, а след това се опита да махне топлийката. Пул счете това за интересно. Знаеше за поне още три убийства в Чикаго през последните три месеца и те не бяха отбелязани на картата на Портър, защо тогава това на Ела Рейнолдс?

Нямаше топлийка за Лили Дейвис. Съществуваше, разбира се, сериозна вероятност Портър да е имал намерение да я сложи и така и да не е успял.

Пул не беше виждал собствения си апартамент от два дни. Знаеше, че съпругата на Портър е починала наскоро. Детективът спокойно можеше да не се е прибирал между момента на изчезването и преди ФБР да изземе данните.

Но все пак.

Той се отправи към новата бяла дъска, приватизирана от нечий друг кабинет в сградата. Не беше питал откъде. В горния ляв ъгъл написа името: ЛИБИ МАКИНЛИ, добави полицейската й снимка, многобройни снимки от местопрестъплението в дома й и бележките си.

Вързана за леглото.

Пръстите на ръцете и краката отрязани.

Ухо, очи и език премахнати.

Многобройни порязвания — мъчение.

Отмъщение.

Фалшива самоличност (шоф. книжка/паспорт на Кейлин Селки).

45 кал.

Бяха пуснали за проверка името, Кейлин Селки, и научиха, че става дума за седемгодишно дете, убито преди 24 години в Уудсток, Илинойс. Ако беше оживяла, сега щеше да е един месец по-малка от Либи Макинли. Различните документи, които откриха, не бяха фалшиви, а съвсем истински, държавни. Което ще рече, че Макинли някак се беше сдобила с копие от акта за раждане на Селки и картата й за социално осигуряване и ги беше използвала да получи паспорт, а след това с помощта на трите беше кандидатствала и получила шофьорска книжка под чуждо име. Това беше процес, който е отнел доста време, но вероятно лесно го беше научила в затвора. Пул предположи, че може дори да е поработила по въпроса зад решетките, за което обаче щеше да й трябва помощ. Тя беше имала достъп до компютри и интернет, така че търсенето щеше да е възможно, но някой отвън трябваше да е написал писмата и да ги е пратил.

Под информацията за Либи Макинли последният изброен предмет беше кичурът руса коса. Агентът драсна черта от текста към снимката на косата, залепена в горния край на следващата колона. Надявал се беше криминалистите да намерят ДНК, в корена на някой от космите, но случаят не беше такъв. Спретнатият кичур беше отрязан от главата на собственика си, не откъснат. Нямаше идентифицираща информация. Анализът на косата разкри, че собственикът е пристрастен пушач както на тютюн, така и на марихуана. Освен това по времето на растежа на този конкретен кичур човекът беше вземал ксанакс, много разпространено лекарство за нерви. Не можеше да се определи дали косата е мъжка или женска. Лабораторията оценяваше възрастта й на около двайсет години. Побързаха да посочат, че това означава, че самият кичур е на двайсет години. Нямаше как да определят възрастта на човека, от когото е отрязан. Свален бил от нечия глава преди петнайсет до двайсет години, това беше заключението. Двете черни ластичета, които придържаха кичура в двата края, се оказаха най-обикновени, изработени от компания, наречена „Гууди“, и можеха да се купят във всички дрогерии и магазини.

— Къде искаш да го сложа?

Пул се обърна и откри Дийнър с голям бял кашон за папки в ръце — кутията с документи, открити от детективите Наш и Нортън в апартамента на Ла Сал, подреден от Бишъп преди четири месеца.