Джей Баркер - И пета ще умре

На вратата се почука.

Портър вдигна глава и веднага позна Винсент Уейднър от снимката. Тъмната му коса беше малко по-дълга от на повечето тъмничари в затвора, стигаше му почти до яката, имаше и късо подстригана козя брадичка. На шията му се виждаше белег — дълъг около два пръста, под основата на брадичката. Портър предположи, че трябва да е отпреди няколко години. Беше назъбен — не професионален разрез, а контузия, нанесена с нож или счупена бутилка. Детективът се сети за белега на крака си, където Бишъп го беше намушкал в бедрото. Веднага го засърбя и той потисна желанието да се почеше.

Уейднър погледна госта за момент, след което се извърна отново към директора.

— Добро утро, сър. С какво мога да съм ви полезен?

Директорът му посочи другия свободен стол и пазачът седна. Направи го бавно. Охраната по затворите винаги се движеше предпазливо, превърташе всички възможни сценарии, преди да се пристъпи към действие — поне така се държаха добрите сред тях. Останалите обикновено получаваха контузии. Като се има предвид белегът, Портър не беше сигурен в коя категория да сложи Уейднър.

— Това е детектив Сам Портър от Чикагската полиция. Тръгнал е по една следа и помоли за съдействието ни — обясни директорът. Кимна на Портър. — Снимката във вас ли е?

Детективът я извади от джоба на сакото си и я връчи на пазача. Посочи жената, която вървеше между двамата тъмничари.

— Познавате ли я?

Уейднър наклони леко глава надясно.

— Тази е от празните.

— Това какво ще рече?

— Празна страница е. Неразпозната. Джейн Доу номер 2138, струва ми се — Уейднър върна снимката. — За какво става дума?

Директорът придърпа клавиатурата на компютъра си и започна да пише на нея с двата си показалеца.

— Джейн Доу 2138. Присъединила се е към нас на 18 януари тази година, преди малко повече от три седмици. Арестувана е, признала се е за виновна и чака процес. Прибрали са я за джебчийство по Бърбън.

— Предполагам, политиката на залавяне и пускане не се отнася до дребни кражби? — попита Портър.

Директорът прегледа екрана.

— Откраднала е портфейл от някакъв тип от Джърси… о, ама че гадост.

— Какво?

— В портфейла е имал петстотин и дванайсет долара. Кражба в размер над петстотин долара в окръг Орлиънс води до обвинения в хулиганство. Ако си е бил купил: още един „Ураган“, най-вероятно щяха да обвинят жената само в дребна простъпка и да я пуснат да се прибира у дома. В случая обаче я очаква минимален престой от минимум две години, може и повече, ако това не е първото й провинение.

— Уха.

— Аха. Е, ако ще играеш, бъди готов да си платиш цената… — сви рамене директорът Вайна. — Очевидно е имала още три портфейла в себе си. Нито един от документите за самоличност не е нейният, не си е казала и името.

— А отпечатъците й?

Вайна поклати глава.

— Няма ги в системата, нито нашата, нито националната. Открихме един идентификационен белег, татуировка на китката… — той обърна монитора така, че Портър да види изображението.

Детективът се ококори. Наведе се над бюрото. Татуировката представляваше малка осмица, същата като намерената на китката на Джейкъб Китнър — убит от градски автобус и първоначално смятан за У4М. Бишъп беше белязал и Емъри Конърс със същата татуировка.

— Трябва да я видя — заяви той.

Директорът обърна отново монитора си.

— Ще трябва да получим разрешение. Адвокатът й няма да ни пусне.

Портър се намръщи:

— Как е наела адвокат, без да си каже името?

Уейднър се прокашля.

— Присъствах на случката. Състоя се при приемането и първоначалния разпит. Тя не каза нито дума от момента на свалянето й от автобуса и през първия час, след като я настанихме в залата за разпити. Просто се взираше в онзи, който се занимаваше с разпита, детектив Дънлийви. И през цялото време стоеше с една такава лепната усмивчица… След около час се наведе през масата и произнесе три думи: Адвокат Сара Уернър. След което се облегна на стола, скръсти ръце и пак се усмихна. Не знам как Дънлийви успя да си удържи нервите. Аз, мамка му, не можах… — тъмничарят се усети за ругатнята и погледна директора, който му махна небрежно.

— Коя е Сара Уернър? Местна ли е? — попита Портър.

— Ще трябва да попитате Дънлийви.

Директорът включи високоговорителя на телефона си й набра номер.

Отсреща дрезгав глас отговори:

— Да?

— Дънлийви? Обажда се директор Вайна от затвора. При мен са един детектив от Чикаго и един от пазачите ни. Какво можеш да ми кажеш за онази Джейн Доу отпреди няколко седмици? Представяна от Сара Уернър?