Джей Баркер - И пета ще умре

Моля те, нека не е ново изчезнало момиче!

— Да, ако обичате.

— Задръжте секунда. Трябва да ви сложа на високоговорител…

Клеър чу леко потропване, докато жената оставяше телефона си отсреща.

— Ето така…

— Деветстотин и единадесет, за какъв спешен случай става дума? — чу тя въпроса на оператора.

Леко колебание, после се разнесе гласът на по-възрастна жена, с бавен и шушкав говор.

— Той е умрял два пъти.

— Извинете, госпожо, не ви разбрах.

— Той умря два пъти — повтори старческият глас, по-високо и по-настоятелно този път.

Ясно се чу въздишката на оператора.

— Кой, госпожо, кой е умрял два пъти?

— Флойд Рейнолдс.

Клеър стана и отиде до дъската с улики.

ФЛОЙД РЕЙНОЛДС

Съпруга: Лийан Рейнолдс

Застрахователен агент — работи за „Юнимед Америка Хелткеър“.

Няма дългове? Според жената. Хосман проверява.

Под съществуващия текст написа:

Удушен с тънка тел (пиано?) пред собствения си дом (в кола)

Труп, скрит в снежен човек

Баща на Ела Рейнолдс.

— Кой, госпожо? — попита операторът.

Този път беше ред на старицата да въздиша.

— Флойд Рейнолдс. Почина миналата седмица и умря отново вчера. Има го в днешните некролози.

— Госпожо, нали разбирате, че за невярно обаждане до спешните служби можете да бъдете обвинена за дребно хулиганство?

— Никой не умира два пъти.

— Проява на хулиганство, която е наказуема с една до три години затвор и глоба до двайсет и пет хиляди долара. Неверни обаждания до 911 могат да доведат до опасност за полицаи и служители на гражданските служби, като същевременно хабят обществени средства — каза й операторът.

— Ако не сте правилният човек, когото да осведомя, може би ще бъдете така любезна да ме прехвърлите към съответната служба?

Последва шумно щракване и в първия момент Клеър си помисли, че операторът е затворил, но след секунда тя продължи да говори. Явно бе заглушила обаждането.

— Флойд Рейнолдс е често срещано име, госпожо. Сигурна съм, че това е само съвпадение. Не искам, да си докарате неприятности, така че сега ще затворя. Съветвам ви да не се обаждате втори път по същия повод. Ако го направите, най-вероятно ще ви повдигнат обвинения.

— Името е същото. Датата на раждане е същата. Адресът е същият. Това е същият човек. Умрял е дважди — настоя старицата. — Погледнете днешния „Чикаго Екзаминър“.

На този етап обаждането наистина прекъсна.

Клеър чу сержант Спийгъл да взима телефона и да изключва високоговорителя.

— След като операторът прекъсна обаждането, уведоми другите си колеги за предполагаемата според нея шега.

Нормалната ни процедура е да записваме фалшивото обаждане и да повдигаме обвинения посредством полицията, ако човекът се обажда повторно. Разпознах името от бюлетина, така че отворих вестника онлайн. Флойд Рейнолдс наистина се появява в некролозите два пъти. Има един от днес и от миналата сряда. Цялата съответстваща информация съвпада. Един и същ човек е.

Клеър се намръщи.

— Как е възможно? Той умря вчера.

— Какъв е адресът на електронната ви поща? Ще ви пратя линковете.

Ден трети, 8:16 ч.

— Това не е ли…

— Никълъс Кейдж, да — кимна директорът и въведе Портър в претъпкания си кабинет. Рамкираната снимка от ареста висеше на стената отляво на бюрото му. — Беше ни гост през април 2011 г., след като се замеси в бой в местно бистро. Дори строшил прозорец. Тия холивудски типчета понякога забравят кога спира да работи камерата. Толкова му хареса престоят при нас, че пак ни навести след около месец и няколко питиета в повечко. Влязъл в шумна разпра с жена си насред френския квартал. Щяхме да си затворим очите, но той не спря да блъска полицаите. Нямаха друг избор, освен да го арестуват. Страхотен актьор. Много ми хареса във „Въздушен конвой“.

— Това онзи с Шон Конъри ли беше?

Директорът вдигна показалец за тишина и посегна към телефонната слушалка, в която каза:

— Офицер Уейднър в кабинета на директора, офицер Уейднър в кабинета на директора!

Миг по-късно Портър чу думите му да отекват в интерком системата на затвора.

— Филмът с Шон Конъри е „Скалата“ — сподели директорът и затвори телефона. Посочи един от празните столове пред бюрото си. — През заведението ни минават доста знаменитости, нали сме купонджийски град. Оставяме ги да пренощуват при нас точно като колежанчетата, които са се поразвихрили, и ги извеждаме навън на следващия ден. Ако няма щети по имущество и никой не е пострадал, няма и нужда да се повдигат обвинения. Ако го правехме за всеки пиян шофьор, който минава през квартала, затворът щеше да се пръска по шевовете за седмица и да не остане на кош да показват циците си мацките.