Джей Баркер - И пета ще умре

Той натисна на третия етаж.

— Доли беше гореща мацка едно време…

— И още си е — заяви Наш. — Старичка е, но става.

— За какво става?

— Ще ти обясня, като пораснеш, Сам.

Вратата се отвори, коридорът беше празен.

Наш огледа автомата за кафе и закуски, подмина го и тръгна към двукрилата врата в дъното.

Завариха Том Айзли на бюрото му. Вдигна поглед, щом влязоха, и пак се върна към четивото си.

Портър очакваше да коментира часа. Вместо това той попита:

— Някой от вас двамата някога да е виждал океана?

Двамата детективи се спогледаха.

Айзли затвори книгата на бюрото си и се изправи.

— Няма значение. Не съм сигурен, че съм готов да говоря по темата все още.

— Предполагам, че работиш по нашето момиче? — попита Портър.

Айзли въздъхна.

— Опитвам се. Затопляме тялото й, откакто я донесоха тук. Не е съвсем замръзнала, нали разбирате, просто е доста под нормалната температура. Което прави трудно определянето на часа на смъртта.

— Знаеш ли причината?

Айзли отвори уста, за да каже нещо, после размисли.

— Не още. Ще ми трябват още няколко часа. Можете да почакате, ако желаете.

Преди да успеят да му отговорят, той хлътна през вратата, водеща към залата за аутопсии.

Наш кимна на колегата си.

— Струва ми се, че ще отнеме известно време.

Портър се намести на жълтия пластмасов стол до вратата на Айзли. Клепачите му тежаха като оловни от безсъние.

Ден втори, 7:26 ч.

— Господа?

Портър стреснато се ококори и му трябваше малко време да осъзнае, че е в кабинета на Айзли в моргата. Беше се прегърбил в жълтия пластмасов стол, вратът му се беше схванал от стоенето под неудобен ъгъл. Наш се беше превил над бюрото на Айзли с глава, отпусната върху купчина хартия.

Съдебният лекар вдигна някакъв медицински том, отдалечи го на около метър над бюрото и го пусна. Книгата се стовари с трясък, шумно и тежко, и Наш подскочи в стола с лига, протекла по брадичката.

— Какво, да му се…

— Най-добрите в Чикаго, претрепват се от работа… — укори ги Айзли. — Елате с мен.

Портър погледна часовника на отсрещната стена — беше към седем и половина. От пристигането им бяха минали малко повече от три часа.

— По дяволите, не възнамерявах да заспивам — промърмори той. Извади мобилния си от джоба — три пропуснати обаждания от Клеър, без гласова поща.

Айзли ги поведе покрай бюрото си и през двукрилата врата в дъното на кабинета си към голямата зала. И Портър, и Наш си взеха ръкавици от кутията, окачена на стената близо до вратата.

Вътре шумовете създаваха ехо.

Това беше винаги първата мисъл, която изникваше в главата на Портър на влизане. Всичко звучеше различно поради бежовите плочки на пода и стените. Второто, което неизменно го поразяваше, беше температурата — не знаеше точно каква се поддържа в помещението, но имаше чувството, че е по-ниска от околната с десетина градуса. Настръхваше целият и го полазваха тръпки. Третото, онова, с което така и не успя да свикне, беше миризмата. Не миришеше лошо, поне не и днес, но в залата се усещаше силен мирис. Тежкият аромат на индустриални почистващи препарати се опитваше да скрие надигащата се отдолу воня на нещо друго, за което Портър Предпочиташе да не се замисля.

Ярките флуоресцентни тръби на тавана се отразяваха в стоманените шкафове. Голяма кръгла лампа висеше над операционната маса в средата на залата, където бе положено изваденото от езерото тялото.

Айзли беше затворил очите на момичето.

Спящата красавица.

Отстрани бяха сложени електрическо одеяло и четири големи лампи.

Съдебният лекар забеляза, че Портър ги гледа.

— Извадихме късмет. Тя не е престояла много дълго в езерото и тялото й е било под линията на замръзване. Ако се беше вледенила напълно, щеше да се наложи да почакаме няколко дни, преди да проведем аутопсия. В нейния случай отне само няколко часа да вдигнем телесната температура достатъчно, за да действаме.

— Още не си я отворил — посочи Наш. — Изобщо не ми изглежда да си започвал.

— Ще се изненадаш колко много може да ти каже едно тяло, ако знаеш къде да гледаш — отвърна Айзли. — Няма да успея да я отворя преди утре — тя е все още доста замръзнала. Ако я затопля твърде бързо, рискуваме да има кристализация и клетъчни увреждания. Това не значи, че не може да ни даде някои отговори, докато чакаме. За разлика от вас двамата, аз здравата поработих… — той зарови пръсти в косата си. — Тя ми говореше, а аз я слушах.