Кристофер Смит - Пето авеню

— Свали оръжието!

За част от секундата Луис взе решение. Той стреля — и видя как куршумът се забива в пода до главата на Джордж Редман. Беше пропуснал! Пропуснал!

Понечи да стреля отново, но полицаите го надупчиха в корема и гърдите.

Луис зяпна.

Пистолетът отлетя от ръката му и падна на пода.

Луис получи още един куршум в гърдите и залитна назад към трептящото стъкло, зад което ревеше перката на хеликоптера. Вратата на машината беше отворена и двама мъже със снайпери се бяха надвесили навън, вързани с ремъци. Оръжията им бяха насочени към Луис. Когато той се обърна към тях, те откриха огън. Пороят куршуми пръсна стъклото и Луис залитна назад. Спокати остана абсолютно равнодушен. Колко пъти беше молил Луис да държи щорите спуснати?

Раян рухна на колене, сребристосивата му коса попадна под резкия лъч на прожектора. Вече се намираше в ледените нокти на смъртта. Напускаше себе си. Не изпитваше болка, а само тъпа, разпълзяваща се топлина в гърдите и корема. Знаеше, че умира, но не му пукаше. Погледна към Майкъл и видя Ан да го гледа с ужас. Още малко и тялото му щеше да стане безтегловно. Чудеше се дали всичко това е илюзия, когато мозъкът му изключи и той се стовари по лице на пода.

Спокати се сви в сенките. Намираше се в другия край на кабинета, а полицаите гледаха как Луис Раян умира пред очите им. Даде нареждане по мобилния телефон и чу как хората му в съседната сграда откриват огън по резервоара на хеликоптера.

Спокати скочи в шахтата и полетя надолу.

Въпреки целия шум за момент сякаш всичко замря, когато блестящите перки на хеликоптера като че се поколебаха, след което машината потъна надолу, запали се и експлодира в сградата.

Даяна Крейн, главен юрисконсулт „Редман Интернешънъл“

49-а улица и Пето авеню Ню Йорк, 10017 (212) 555-2620

Скъпи Джак,

Ето ме пак. Ще получиш ли това писмо? Ще отговориш ли този път? Изпратих ти десетина писма през последните няколко месеца, но те се върнаха неотворени. Къде си? Пращам ги на родителите ти и те ме уверяват, че ти ги препращат. Правят ли го наистина? Казват ми само, че си добре. Пътуваш ли? По-леко ли ти е?

Не зная дали си свързан със света, или си се изключил от него. Какъвто те познавам, приемам второто и се надявам на първото.

Където и да си, научаваш ли новините? Знаеш ли, че борсите се сринаха? Оцеляхме. Онзи понеделник, докато Уолстрийт се разпадаше, ние подписахме с Анастасиос Фондарас договор за осем милиарда. Иран настоявал той да купи още кораби, за да поеме закупения петрол, и ние с радост му предложихме „Уест Текс След сериозни съкращения и реорганизации акциите на „Редман Интернешънъл“ сега се продават за близо шейсет долара. Не е както преди, но все пак е нещо.

Ако си чел някое от писмата ми, значи знаеш, че Джордж се възстанови напълно. Но може би не знаеш, че Елизабет беше осъдена миналата седмица. Десет години. Мисля, че ще излежи пет. Може би три, ако изкара късмет. Направих всичко по силите си.

Писах и по един друг въпрос, но нещата там се промениха. Лиана още я няма никаква. Никой нея е виждал, след като напусна болницата миналия август. Изчезна напълно, макар да знаем, че е добре. На едно благотворително парти миналата събота Хелън Бейнс ми каза, че Лиана й се обадила, но отказва да каже на когото и да било къде се намира. Мисля, че е с Марио де Чико. Проверих и се оказа, че той вече не е в Ню Йорк.

И една последна новина. Преди три седмици бях на Уолстрийт, когато видях Винсънт Спокати сред тълпата на улицата. И двамата се разпознахме. Изгледахме се, после той вдигна глава, усмихна ми се и се извърна. Съобщих на полицията, но те няма какво да направят и Спокати го знае.

Не остана друго за казване, освен че ми липсваш и ми се иска да беше в кабинета си в „Редман Интернешънъл„. Вече нищо тук не е същото. Всичко се промени. Не живея в Редман Плейс. Продадох апартамента и се преместих в Уестсайд. Сега имам различен изглед към Сентрал Парк, котка за компания и… какво друго? Всъщност нищо. Слава богу, че е работата. Както казваше баща ми, работата ни спасява.

Ако получиш това писмо, моля те, пиши ми. Много време мълча. Искам да знам, че си добре и че поне един от нас е продължил напред.

С обич, Даяна

П.П.Знаеш ли, още мисля за него. Нелепо е, като се има предвид всичко, което направи. Но и след цялото това време Ерик си остава част от мен. Ти още ли мислиш за Селина? Понякога имаш чувството, че никога не са умирали, нали?