Кристофер Смит - Пето авеню

Спокати погледна часовника си. Искаше след пет минути да се е махнал оттук. Хвърли поглед към Ампаро Грагера, която стоеше под една осветена картина на Сисле и с интерес наблюдаваше как всичко отива по дяволите. Заръча й да се погрижи за асансьора. Изчака я да излезе от стаята, заобиколи бюрото на Лиана и застана пред прозорците, гледащи към Петдесет и трета.

Загледа се към съседната сграда, която бе посетил с брокерката през деня, вдигна ръка и погледна към гърдите си. Над сърцето му танцуваше рояк червени точици.

Кимна на хората, които не можеше да види, и лазерите угаснаха.

Спокати знаеше рисковете, които поема с тази среща тук. Знаеше, че хотелът е пълен с охрана. Но той никога не приключваше сделка, без да се е осигурил предварително. Днешната му осигуровка беше желязна.

Обърна гръб на прозореца и зачака някой да заговори. Ако нещата не се развиеха в най-скоро време, трябваше да се намеси лично.

— Значи така, а, Раян? — изръмжа Джордж. — Ще ни убиеш, докато лобито е пълно с хора? Това ли е планът ти?

Луис го изгледа яростно. Отиде до бюрото на Лиана, отвори едно чекмедже и извади пистолета, който бе сложил там по-рано. Насочи го към Джордж.

— Да — каза той. — Това е планът.

— И какво ще реши той според теб?

— Всичко — процеди Луис. — Ти съсипа живота ми. Уби Ан. Наистина ли си мислеше, че ще оставя да ти се размине? Чаках години този момент.

— Смъртта на Ан беше злополука — с равен глас каза Джордж. — Знаеш го не по-зле от мен. Нищо не съм й сторил. Обичах я повече, отколкото ти си я /обичал някога. Проблемът ти е, че така и не успя да приемеш факта, че Ан престана да обича теб и се влюби в мен.

Думите подействаха като удар на Луис. За миг пистолетът трепна в ръката му.

— Ако искаш някой да си плати, по-добре застреляй мен и пусни Лиана и Майкъл да си вървят — предложи Джордж. — Те нямат нищо общо с това. Нещата са между теб и мен.

Луис понечи да каже нещо, но после се обърна и насочи оръжието към Лиана. Тя уплашено отстъпи крачка назад.

— Знам, че не можеш да понасяш собствената си дъщеря, Джордж. Но все пак може би това ще ти даде някаква представа какво ми е.

Той стреля.

Гърмежът прозвуча кухо в стаята. Поразен, Джордж загледа как Лиана залита назад с изпълнени с ужас и изненада очи. В роклята й имаше мъничка дупка, отляво на пъпа. Лиана погледна надолу към нея и я покри с ръце, а кръвта потече между пръстите й и закапа на пода. Тя погледна баща си, после Луис и Майкъл, и се свлече на колене, като изпъшка.

Майкъл изтича до нея. Коленичи, постави длани на кръста й и притисна раната.

От коридора внезапно се чуха виковете на Ампаро Грагера. Последва бърза стрелба и тя изкрещя.

Спокати извади пистолета си и бързо пресече кабинета. Затвори вратата, заключи я и осъзна, че телефонът му звъни. Откачи го от колана си, заслуша френетичните викове от другата страна и се обърна изумен към прозорците. В първия момент не видя нищо. После отнякъде се спусна полицейски хеликоптер и ослепителните му прожектори осветиха кабинета.

Спокати се вгледа в светлината, но не можеше да различи нищо.

— Защо не ме предупредихте? — извика той в телефона.

Машината висеше в непосредствена близост до прозорците на кабинета. Вбесен, Луис се обърна към Спокати, но се озова лице в лице с Джордж Редман, който посегна към пистолета му. Джордж се опита да го отскубне от ръката на Раян, но не успя и блъсна Луис толкова силно, че оръжието отлетя и падна на пода. С цялата сила, на която бе способен, Джордж продължи да блъска Раян назад, докато не го залепи за огромните стъклени панели.

Полицаите заблъскаха по вратата на кабинета.

С опънати нерви и разтуптяно сърце Спокати отстъпи назад. Хвърли поглед към Лиана и Майкъл, после към Джордж и Луис, които се бореха до прозорците. Пистолетът беше изчезнал някъде между тях.

За миг му се прииска да застреля и двамата, да приключи това веднъж и завинаги, но нямаше време. Той се втурна към частта на кабинета, където нямаше прозорци, и изтръгна капака на отоплителната шахта. Захвърли го настрани точно когато пистолетът на Раян изтрещя.

Спокати видя как Джордж Редман се свлече на килима. Лицето му за миг се освети от ярката светлина на прожектора на хеликоптера. Луис го беше прострелял в гърдите. Джордж падна на една страна и остана да лежи с отворени и невиждащи очи.

Раян насочи пистолета към главата му. Каза нещо, което Спокати не чу, и тъкмо щеше да стреля, когато вратата отлетя и полицаите нахълтаха в стаята с извадени пистолети.