Кристофер Смит - Пето авеню

Лиана бе вцепенена. Думите на Луис Раян кънтяха в главата й. Той беше убил сестра й. Той е бил в основата на всичко, от самото начало.

— Няма да ти се размине — просъска тя. — Всички знаят, че съм тук.

— Точно така — съгласи се Луис. — Всички знаят, че си тук. Но забравяш нещо много съществено, Лиана. Всички знаят и какво се случи със сестра ти. Целият свят е наясно, че някой се е заел да се разправи със семейството ти. Ако тази нощ те намерят застреляна, никой няма да се изненада особено. — Сети се за двамата бармани, открити в лобито. — В сигурността вече има пробив.

Лиана го изгледа яростно.

— Ти си поставил онези на бара.

— Всъщност не съм — отрече той. — Не зная кои са, нито защо са тук. Но се радвам, че са дошли. Присъствието им само прави нещата много по-лесни за мен.

Приближаваха края на коридора. Вече се чуваха гласове от кабинета й. Тя се обърна и погледна назад, към асансьора. Трябваше да се измъкне. Трябваше да намери помощ. Но как? Усещаше погледа на Луис по себе си.

— Знам какво си мислиш — отбеляза той. — И трябва да ти кажа, че само си губиш времето. Целият етаж е изолиран. Всяка врата е заключена, всеки изход е залостен. Единственият начин да се махнеш оттук е с онзи асансьор, а след малко Винсънт Спокати ще се погрижи и за него. Побегнеш ли, мога да ти обещая, че ще бъдеш застреляна в гърба.

Стигнаха до кабинета й. Луис отвори вратата.

— Между другото, фамилното име на съпруга ти не е Арчър — каза той. — Това е просто псевдоним, с който се опита да ми се измъкне. По документи той е Майкъл Раян.

Лиана го изгледа с отвращение.

— Глупости — процеди.

— Не мисля. — Луис бутна вратата и те се озоваха лице в лице с баща й и Майкъл.

Времето и пространството сякаш се свиха.

Двамата седяха в другия край на стаята в червени кадифени кресла. Градът сияеше зад тях. Бледи като призраци, те се обърнаха към нея при влизането й. След като ги видя, след като осъзна колко внимателно Луис Раян е оркестрирал всичко, Лиана вече не беше в състояние да удържа надигащата се в нея паника. „Той ще ни убие.“

— Стани, Майкъл — нареди Луис.

Майкъл се подчини.

— Майкъл не е мой син. Лиана — със странно чужд глас каза Луис. — Имаше време, когато си мислех, че е. Време, когато той означаваше всичко за мен. Но после открих дневника на Ан, прочетох последния запис и разбрах какво й е сторил Джордж Редман. Разбрах как е манипулирал жена ми.

Погледна към Джордж, който не помръдваше.

— Майкъл не е мой син — повтори Луис. — А син на баща ти. Ти се омъжи за своя брат.

Четиресет етажа надолу хотел „Пето авеню“ бе тихомълком обграден от служители на нюйоркската полиция, а вътре специална част, водена от лейтенант Вик Грийнфийлд, бързо претърсваше всеки етаж и всяка стая.

Джак Дъглас вече беше разпитан от Грийнфийлд, но от съображения за сигурност не му беше позволено да влезе в сградата. Той стоеше на тротоара от другата страна на улицата и гледаше как поредното трио полицейски коли завива на Петдесет и трета и се насочва с изключени светлини към източния вход на хотела.

Всички хиляда и осемстотин гости бяха евакуирани. По тротоарите се бяха събрали тълпи. Журналистите бяха тук и записваха всичко. Джак чу слаб насечен звук и когато вдигна глава, видя лъскав полицейски хеликоптер да лети над Пето авеню към примигващите светлини на хотела.

Стомахът му се стегна и главата му запулсира в такт с бързите удари на сърцето. Случва се, помисли си той. Но дали достатъчно бързо?

Тишината се разширяваше като балон в кабинета на Лиана.

Спокати стоеше в дъното на стаята и гледаше как лицето й пребледнява. Джордж Редман не отрече твърдението на Раян. Нито пък Майкъл. Спокати забеляза как устните й се разделят и изпита странна тръпка.

Джордж пристъпи напред. Спокати стисна пистолета си. Копнееше да го използва.

— Това засяга единствено теб и мен, Луис. Никого другиго. Защо не постъпиш като мъж и не ги пуснеш?

Луис бутна Лиана напред. Затвори вратата и тръгна през помещението към Спокати.

— Да бъда мъж ли? — сопна се той. — Ти мъж ли беше, когато чукаше жена ми? Мъж ли беше, когато тя забременя от теб? Мъж ли беше, когато зареди онази пушка и я уби?

— Никога не съм докосвал жена ти.

Изумен, Луис спря насред стаята.

— Никога не си я докосвал ли? — Той посочи с пръст Майкъл. — Тогава обясни появата му. Обясни проклетия си син. Ти прочете откъса от дневника на Ан, който ти изпратих. Със собствената си ръка е написала как е забременяла от теб само седмици след като прекратих съдружието ни и купих Пайн Гардънс. — Обърна се към Лиана. — Чукал я е, докато е бил сгоден за майка ти.