Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Отказвайки да повярва, Валентина прочете със собствените си очи стиховете на Матей и Марко и цитата на Павел в Послание до Римляните .

— Невероятно! — смаяно прошепна тя. — Никога не са ми казвали това! Никога, никога!

— Междувременно се случило едно преломно събитие — каза португалецът, продължавайки разказа. — Юдейското въстание и разрушаването на Храма от римляните през 70 година.

Арни Гросман кимна.

— Това несъмнено е било голям удар за нашия народ.

— Събитието е много важно и за назореите — подчерта Томаш. — Евреите били изпаднали в немилост пред римляните и асоциирането с юдейската религия не било особено препоръчително. Освен това повечето от евреите не приемали Исус за месия , а назореите ги обвинявали, че са убили божия син. От друга страна, прословутото Царство Божие не идвало. Исус бил обещал на апостолите, че те ще са още живи, когато бог установи своето царство на земята, но това не се случило. Апостолите започвали да умират, а Страшният съд не идвал. Неудобните въпроси в общността ставали все повече. Кога ще възкръснат всички хора? Кога ще дойде денят на Страшния съд? Ще има ли, или не Царство Божие?

— Какво направили лидерите на общността?

— Трябвало да създадат нови тълкувания. Накрая решили, че Царството Божие няма да дойде скоро.

— Но как подкрепили богословски тази идея? — попита Гросман. — Исус, изглежда е бил пределно ясен, когато е казал, че установяването на Царството Божие е близо.

— Така е — призна историкът. — Но изправени пред реалностите, назорейските лидери започнали да си играят с думите. Авторът на Второ съборно Послание на свети апостол Петър бил принуден да се справи с проблема в глава 3, стихове 8-9: „… за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години — като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи…“. Думите са вдъхновени от Псалтира, където в Псалм 90, стих 4 се казва: „Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал“ 99 99 В Синодалната Библия на БПЦ този псалм е 89:5. — Б.пр. . Тоест те преглеждали Писанията, докато открият нещо, което да им позволи да кажат, че в крайна сметка бог има различна мяра за времето. Апокалиптичното послание, което било много силно в първите назорейски текстове, като писмата на Павел, Евангелие от Марко и източниците на Лука и Матея, наречени Q, L и M, постепенно отслабвало, докато в четвъртото евангелие — Евангелие от Йоан, писано около 95 година, то напълно изчезнало. Защо да се настоява за настъпването на Царството Божие, щом нямало изгледи за наближаването му?

— Но това апокалиптично послание се е запазило в първите текстове — отбеляза израелският полицай. — И те са останали достъпни. Как са се справили с това?

— Големият проблем е, че най-важната част от посланието на Исус — обявяването на края на времената и настъпването на Царството Божие — се оказала невярна. Но никой не можел да приеме, че Исус сгрешил, нали? Би било ужасно богохулство. Тогава как да се постъпи? Лидерите на общността започнали да твърдят, че всъщност всичко е метафорично и неща от този род. Царството Божие загубило физическите си измерения и се превърнало в метафора. Вече не се говорело за две ери — ерата на Велзевул и ерата на бог, а за две сфери — Ада и Рая. И представата за възкресение на тялото се трансформирала в догмата за безсмъртие на душата. Накрая се намерил изобретателен начин да се заобиколи неудобният проблем.

— Искате да кажете, че текстовете били нагодени към реалността.

— Точно чака. И в същото време, докато ставало все по-малко апокалиптично, посланието на назореите постепенно обожествило Исус. Докато първото канонично евангелие, това от Марко, представя Исус като човек от плът и кръв, който понякога даже се ядосва, четвъртото евангелие, това от Йоан, вече говори за него като за бог. „И Словото стана плът, и живя между нас“, пише Йоан в 1:14. Не по-малко важно е, че сектата на назореите се отделила от юдеите и формирала различна религия — християнството.

— Тоест християнството се заражда като отрицание на юдаизма?

— Именно. За християните нещата стояли така: щом евреите отричат Исус, значи бог отрича евреите. Това означава, че в очите на християните евреите вече не били богоизбраният народ. Интересно е да отбележим, че по време на писането на евангелията вината на евреите за смъртта на Исус расте, докато в същото време римлянинът Пилат Понтийски се освобождава от отговорност. В първото евангелие — Евангелие от Марко, Пилат не провъзгласява Исус за невинен. В следващите две евангелия нещата започват да се променят. В Евангелие от Матея, 27:24, Пилат казва: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник“. В Евангелие от Лука той три пъти обявява Исус за невинен. В последното Евангелие от Йоан отново виждаме Пилат да заявява трикратно неговата невинност и да го предава за екзекуция не на легионерите, а на евреите. В Евангелие от Лука, 8:44, на Исус се приписват следните думи за евреите: „Ваш баща е дяволът“. Късането с юдаизма вече е факт. Юдеохристияните разобличили останалите християни като еретици, но това тяхно действие имало обратен ефект. Християните езичници взели надмощие и потиснали християните евреи. Ебионитите — една секта, според която Исус бил евреин от плът и кръв, били обявени за еретици и накарани да замълчат, а евреите се превърнали в обект на омраза от християните. Християнски автори от II век, като Мартирий, написали, че обрязването е знак за това кои трябва да бъдат преследвани. Когато през IV век Константин приел християнството, християните най-накрая се сдобили с властта, от която се нуждаели, за да накажат евреите. Останалото с история.