Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Като Павел…

— Интересното е, че Павел не бил сред тях. Той дори започнал да преследва последователите на Исус. След това обаче имал видение и повярвал.

— И станал християнин.

— Все още нямало християни — уточни Томаш. — Всички били юдеи. Съществували няколко направления в юдаизма — фарисеи, есеи, садукеи и други. Тези, които вярвали, че Исус е месията , предсказан в Писанието, принадлежали на една от тези секти — назореите. Забележете, назореите продължавали да уважават еврейския закон и Храма. Това, което ги отличава от другите, е вярата в благата вест, че Царството Божие скоро ще настъпи, че смъртта на Исус е ритуална саможертва за изкупление на греховете на човечеството и че неговото възкресение с първото събитие от процеса, който ще доведе до Страшния съд. В Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяните в стих 15:20 Павел пише: „Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“.

— Начатък? Какво е това?

— Речникът предлага няколко синонима: първи плод, начало, първи резултат. Тоест тук Павел намеква, че възкресението на Исус е начало на възкресението на мъртвите. Това означава, че той силно вярвал, че светът всеки момент щял да свърши и да дойде денят на Страшния съд. В Първо послание до Солуняните Павел описва този ден в четвърта глава, стихове 16-17: „Защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем“. Тоест първо възкръсват мъртвите и след това тръгват живите. Това послание е по-ясно изразено в Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяните , 15:51: „Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим“ 98 98 В „Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни“ в изданието на Синодалната Библия това са стихове 15:51-52. — Б.пр. . Павел се заел да разгласява тази блага вест. Само че се натъкнал на голям проблем.

Томаш замълча, за да предизвика драматичен ефект.

— Какво се е случило? — поиска да узнае италианката.

— Евреите се изсмели на това. Те сметнали за смехотворна идеята, че онзи беден клетник от провинцията, когото римляните унижили и разпънали на кръст, бил месия . В Деяния на светите апостоли , 17:2-5, например се разказва, че Павел отишъл да говори с евреите в синагогата в Солун: „И три съботи наред им говореше от Писанията, като им откривате и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. И някои от тях повярваха“, но не и повечето от тях, „и размиряваха града“. Какво сторил Павел при това отхвърляне от евреите? Заел се да разпространява посланието сред езичниците. Казал им, че наближава денят на Страшния съд и който прегърне Исус, ще бъде спасен. Много езичници, страхувайки се от края на света, решили да се присъединят. Естествено в този момент възникнал един съвсем нов проблем: трябвало ли езичниците да спазват всички еврейски обичаи? Те отказвали да бъдат обрязвани, искали да ядат свинско месо и да работят в събота. Ако тези еврейски обичаи се наложели, те нямало да участват. Какво да се прави? Някои ученици на Исус, като Симон Петър, Яков и други, не били склонни да изоставят тези задължения. Самият Исус в Евангелие от Матея, 5:17, казва: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“ и в стих 19 добавя: „И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно“.

Еврейският дух на Арни Гросман не се сдържа:

— Това означава, че Исус всъщност уважавал закона.

— „Ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“, казва самият Исус в глава 5, стих 18. Но Павел не познавал лично Исус и тъй като бил по-образован от учениците му, решил да промени богословските параметри, за да ги съвмести с възраженията на езичниците. Спасението, решил той, вече не се постига със спазване на закона и принасяне на жертва в Храма. В Послание до Галатяните , 2:16, Павел казва: „човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа“. Това послание е още по-ясно изразено в 5:4: „Вие, които искате да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта“. Тоест противно на това, което защитава Исус, еврейският закон вече нямало да спаси никого. Сега било достатъчно да повярват в смъртта на Исус като изкупителна жертва и в неговото възкресение като „начатък“ или начало на завръщането към живот на всички мъртви в деня на Страшния съд. Как според вас реагирали езичниците при тези нови условия?