Гордън Кембъл - Без свидетели

Облегнах се на стола и някои неща започнаха да се изясняват. Разбрах тревогата в гласа на Пол Бътлър в деня, когато ме помоли да долетя от Сан Франциско за интервюто. Тогава се бях учудил защо с такава лекота ми предлага по-висока заплата от обещаната ми на Сътър Стрийт. Вероятно Ферис Едингтън му бе казал за мен.

– Когато Франк Менендес умре – обясни ми Чет, – тук ще избухне същинска война.

– Дан Морган ще бъде ли сред воюващите? – поинтересувах се.

– Дан Морган има сериозни проблеми във фирмата.

– Защо? – настоях да узная. – Струва ми се странно. За човек с неговата репутация. Та той е създателят на решението „Мартинес“. То присъства в лекциите по право на всички американски университети. Морган промени федералния закон за habeas corpus повече от всеки друг адвокат в историята на американската юриспруденция.

– Вярно е – съгласи се Чет. – И колкото и да е иронично, това е едно от по-незначителните постижения на Дан.

– Тогава защо има проблеми?

– Първо, Бътлър го притиска. Второ, Морган е уязвим.

– Защо?

– Защо е уязвим? Няма постоянни клиенти. И съответно не получава допълнителен хонорар.

– Да, близко до ума е.

– Така е – съгласи се Чет. – Когато фирми като „Стейт Фарм“ или „Олстейт“ наемат Том Галахър, той може да се надява на повече работа с тях в бъдеще – не само за него самия, но и за много от нас. Същото е и с болницата, която ангажира Уолтър Смит, или пък с „Уестингхаус“, клиента на Елайас Бътлър. Това важи с още по-голяма сила, ако Ферис Едингтън остане при Франк Менендес. Ситуацията обаче е различна с клиентите на Морган. Добрите процеси за убийство и скандалните бракоразводни дела обикновено представляват еднократен ангажимент. При такива дела клиентът никога не търси отново услугите ни. Затова Морган не може да събере достатъчно точки за допълнителния хонорар.

– Защо Пол Бътлър му има зъб?

– Повярвай ми, Дъг. Двамата са много различни. Бътлър се интересува от пари, купища пари. По дяволите, всяка година Морган върши повече работа от който и да е адвокат в града. – Чет посочи една от многото снимки, които висяха на стената. – А виж и това – продължи той. – Може би просто е въпрос на стил. – На снимката се виждаше Дан Морган на официална вечеря на фирмата, състояла се преди години. Носеше смокинг и седеше с чаша бренди в ръка. Гледаше със задоволство красивата млада жена до себе си, чиято коса бе прибрана във висок кок. Тя беше изпънала юмрук към фотоапарата и показваше среден пръст.

– Това е втората съпруга на Морган.

– Знам – отвърнах. – Мисля, че се казва Франки.

– Точно така – потвърди Чет. – Срещал съм я веднъж. Мога да те уверя, че все още изглежда страхотно. Но ще ти кажа и друго. Ако Франки влезе в някой бар и си отвори устата, всички моряци биха избягали. Когато се преместихме в тази сграда, Пол Бътлър искаше да свали снимката от стената, но баща му го заплаши с уволнение, ако се опита да го направи отново. Елайас я харесваше много.

– Какво мислиш за Морган?

– Обожавам го. Бих носил куфарчето му до другия край на света. Понякога може да се държи с теб като с мекотело, но винаги ще отдели време да те научи на нещо, а и е най-добрият човек, за когото съм работил. Не забравяй обаче, че тук има хора, които не искат да работят с него.

– Какво значи „държи се с теб като с мекотело“?

– Понякога премълчава неща от колегите си и се държи зле с тях.

– Кой не иска да работи с него?

Ан Хейстингс например.

– Защо?

– Не обича да се отнасят с нея като с мекотело. Нито пък Лий Гудман. Отложиха партньорството на Морган с една година, защото не можа да събере таксите от редица свои клиенти. По дяволите, Морган е научил Лий на всичко, което знае. Даде му своя наръчник за водене на кръстосан разпит. А сега Гудман дори не му говори.

– Какъв е този наръчник?

– Морган написа книга. В нея каталогизира всички неща, които законите на Аризона ти позволяват да правиш по време на кръстосан разпит. Уест Пъблишинг Къмпани искат да я издадат, но Морган не я дава на никого.

– Защо отказва да я публикува?

– Кой знае? Но я зае на Лий за известно време. А сега той се държи ужасно с него, и то след като Морган го превърна в един от най-добрите адвокати в щата. Само защото Дан не успя да събере някакви пари. Ако трябваше да избирам, бих предпочел да науча от Морган всичко, което мога, вместо да стана партньор в тази фирма.

Седях и отпивах последните глътки от кафето си, осмисляйки особеностите на фирмената икономика. Бях разбрал, че Дан Морган се нуждае от добро дело, преди самият той да го е осъзнал.