Гордън Кембъл - Без свидетели

А на голф игрището, докато чакахме решението на съдията дали Уинтроп Норт има право да премести топката си от пътеката, отново се оказах твърде близо до количката. Този път Морган заговори пръв. Звучеше притеснен.

– Как е Франк? – попита той.

Галахър не го погледна. Пресегна се към една топка и започна да я върти в ръката си.

– Той умира, Дани.

– Не.

– Напротив. Време е да свикнеш с мисълта. Този път положението му е сериозно. Изпратиха го вкъщи, за да умре сред близките си.

Норт и аз изпълнихме еднакъв брой удари на четиринайсетата и петнайсетата дупка, с което оставах на удар зад него. На шестнайсетата той се намираше на два метра от флагстика и беше на път да отбележи бърди. Измери от всички страни ъглите с късия стик, а аз се подготвих да изгубя поредната дупка. Докато докторът стоеше над топката и се канеше да замахне, чух зад себе си щракане, а после леко свистене. Обърнах се и видях Дан Морган, който за пръв път бе слязъл от количката. Стоеше облегнат до едно палмово дърво и отваряше нова кутийка с бира. Норт отстъпи назад и се втренчи в Морган. Морган вторачи поглед в него без следа от притеснение. После направи нещо, което не бях виждал, откакто напуснах Военноморския флот на САЩ. Морган се наведе, повдигна единия си крачол и измъкна пакет цигари от чорапа си. Разтърси я, извади една цигара, стисна я между зъбите си и отвори запалката „Зипо“. Запали цигарата, която висеше от устата му. От нея се изви дим, а очите на Дан заблестяха, докато изучаваше противника ми. Норт се върна при топката. Удари я и тя се спря на пет сантиметра от целта. Той застина на място, забил поглед в стика.

– Добро изпълнение – казах, а неговият помощник вдигна топката.

След няколко секунди Норт се запъти към следващата дупка. Като ме подмина, той изрече единствените думи към мен този ден.

– Не знам кой е онзи там – каза Уинтроп Норт, – но го накарай да пази тишина.

Няколко минути по-късно стоях пред седемнайсетата дупка. Бях изпълнил добър начален удар, с който изпратих топката на десетина метра след тази на Норт – бях сигурен, че с два удара тя ще стигне до грийна пред дупката, която беше с пар пет. За съжаление Норт вече бе изпълнил втория си удар и топката му се бе приземила в предната част на грийна. Нямаше начин да не отбележи бърди. Изведнъж зад мен изникна Дан Морган и ме докосна по лакътя.

– Можеш да го победиш – прошепна ми той. Погледнах го. – Вярвам го – продължи. – Разбирам от такива неща. По дяволите, дори аз щях да го бия, ако знаех как се играе.

Извадих от сака дървен стик номер четири. Замахнах и ми се стори, че той се плъзна няколко сантиметра по тревата, след като беше ударил топката. Отначало тя полетя ниско, но после се извиси над флага и заблестя на следобедното аризонско слънце.

– Ще влезе! – изкрещя Том Галахър, докато топката още беше във въздуха. – Мамка му, ще влезе!

Топката не влезе. Приземи се и спря на по-малко от метър под дупката. Това беше най-добрият удар в живота ми. Изпълних следващия с централната част на късия стик. И така на седемнайсетата дупка от финала на Шампионата на Аризона за аматьори в клуб „Сан Маркос“ Уинтроп Норт отбеляза бърди, но изгуби.

На осемнайсетата дупка завършихме наравно и се отправихме към ресторанта на клуба, за да обядваме. Беше се случило немислимото – не само се бях класирал на финала, но бях изиграл осемнайсет дупки със самия Уинтроп Норт и резултатът беше равен. Докато вървяхме, отново усетих ръката на Дан Морган върху лакътя си.

– Победи този нещастник – каза ми той, – и ще си направим страхотно парти. – Той кимна решително. – Сериозно говоря.

Седнахме на една маса в градината близо до входа на ресторанта, а Уинтроп Норт зае място в другия край, възможно най-далеч от нас. Почти бях свикнал с външния вид на моите събеседници, но когато Норт се отдалечи, ги разгледах отново. Помислих си, че Морган може да мине за красив, ако не беше в толкова лоша форма. Лицето му бе осеяно с белези от акне, а очите му бяха малко по-сближени от необходимото, но носът му беше изящен и леко зачервен при ноздрите, а брадичката – волева и изсечена.

Сервитьорът ни донесе менюто.

– Внимавай, Дани – предупреди го Галахър. – Забелязах резервната гума, с която дойде от Франция.

Морган се закикоти и погали корема си. Всички поръчахме чийзбургери.

– Винаги съм искал да се срещна с този мъж – каза Морган, гледайки към моя противник.

– Защо? – попита Галахър. – Ти не се интересуваш от голф.