Джеймс Чейз - Разбери сам

Брандън седеше зад бюрото си и ни гледаше свирепо. От обичайната му безупречна външност нямаше и следа. Мифлин го беше измъкнал от леглото, за да изслуша разказа ми.

— Е, сядайте — изръмжа Брандън, посочвайки полукръга от столове, наредени пред бюрото му. Обърна се и хвърли кръвнишки поглед на Мифлин.

— Какво откри?

— Два камиона, пълни с цигари с марихуана, и шестнайсет трупа. Барът е мъртъв. Когато стигнах там, само един от бандата беше жив. Разприказва се. Но историята на Малой е по-интересна. Искате ли да я чуете?

Докато отваряше чекмеджето и вадеше кутия с пури, Брандън ме удостои с тежък, навъсен поглед. Взе една, без да предложи на някого, и седна.

— Нали затова е тук — отвърна той, посочи с пръст Мери Джеръм и попита: — Коя е тази?

— Жената на Лий Дедрик — отвърнах аз.

Дълго се взира в мен.

— Коя?

— Жената на Лий Дедрик.

Брандън рязко се обърна към Мери Джеръм.

— Вярно ли е?

— Да — каза тя със студения си, равен глас.

— Кога се омъжи за него?

— Преди около четири години.

Той остави пурата и прекара пръстите си с добре поддържани нокти през гъстата си бяла коса.

— Това означава ли, че сключвайки брак със Сирийна Маршланд, е извършил двуженство? — попита той задавено.

— Да — отвърнах аз, любувайки се на вцепенението му. — Отначало ли да започна или ще ми задавате въпроси?

Взе пурата и я прободе яростно с края на кибритената клечка.

— Фактът известен ли е на мисис Дедрик… Сирийна Маршланд?

— Вече да.

Сви устни, повдигна примирено дебелите си рамене и махна с ръка.

— Продължавай, но не си мисли, че ще ти повярвам.

— Голяма част от разказа ми представлява просто предположения — започнах аз, изтегляйки се напред на стола. — Някои от тях могат да бъдат проверени, но повечето — не. Знаем със сигурност, че Барът е бил шеф на верига, занимаваща се с контрабанда на наркотици. Лий Дедрик и Лут Ферис са му помагали. Дедрик се е грижел за Париж, а Ферис е вкарвал наркотика от Мексико, за което имаме доказателства. Известно ни е също, че Дедрик е бил женен за това момиче — махнах към Мери Джеръм, — което не е имало представа какво се върши. Изоставил я е, оженил се е за Сирийна Маршланд и се е върнал в Ню Йорк. Искал е просто парите на Сирийна.

Оттук нататък следват предположенията. Суки е разбрал за Дедрик. Може би се е опитал да го изнудва. Възможно е филипинецът да е представлявал заплаха за Дедрик, който е осъзнал, че плановете му да се добере до богатството на Сирийна се провалят. Убил е Суки, за да му затвори устата. После е инсценирал собственото си похищение, за да прикрие убийството и да измъкне колкото може повече пари от Сирийна. Успял е да осъществи замисъла си. Никой не подозираше, че е убил Суки, нито пък че не е бил отвлечен. Барът му е помагал. Криел се е в апартамента му, докато Барът е взел откупа, и е натопил Перели. Било е много лесно. Апартаментът на Перели е срещу апартамента на Барът. Барът мразеше Перели. Скрил е въдицата, част от парите от откупа и пистолета в стаята на Перели и се е обадил в полицията. Полицаите са отишли при Перели и са го арестували.

Брандън погледна Мифлин и изсумтя.

— Знаеш ли на какво ми прилича тази история? На една въздушна кула, построена от Малой — нещо съвсем типично за него. — Заби палеца си в бюрото, изгледа ме свирепо и заяви: — Опитваш се да измъкнеш Перели. Нито една твоя дума не ме накара да повярвам, че Перели не е отвлякъл Дедрик. Друго имаш ли да кажеш?

— Една служителка на име Грейс Леймън, която работи в централата в кооперацията на Барът, го е видяла с въдицата. Опитала се е да го изнуди. Дедрик я е посетил и я е убил.

Брандън се изсмя подигравателно.

— Кой я е убил?

— Дедрик, мъжът с бежовия костюм, когото Джой Дредън е видяла с Грейс Леймън.

— Измишльотини. Леймън се е самоубила. Свидетелката ти е една проститутка. Да не би да мислиш, че ще й повярвам? Всъщност нито един от свидетелите ти не струва.

Повдигнах рамене.

— Откъде знаеш, че мъжът в бежовия костюм е Дедрик? — попита той.

— Разпознах гласа му. Ако си спомняте, той ми се обади по телефона, когато подготвяше фалшивото отвличане. Гласът му не се забравя лесно.

— Кажи го на съдебните заседатели и ще видиш какво ще стане — заяви ехидно Брандън. — Сигурно е само, че Барът е ръководел контрабанда на наркотици. Това е единственото, което мога да приема, нищо повече. Останалото е въздушна кула.

Погледнах към Франкън, който поклати глава.

— Добре тогава, мисля, че можем да ходим да спим — заявих на Брандън. — Не съм молил да идвам тук и щом не искате да ми повярвате, ваша работа.