Джеймс Чейз - Разбери сам

— Ще го повторим отначало — заяви Брандън, който беше започнал да се забавлява, — и ще го запишем — той кимна на Мифлин.

Лейтенантът отвори вратата и извика сержант Макгро. След малко Макгро пристигна, а изражението на бялото му, отпуснато лице беше ведро. Седна с бележник и зачака.

Повторих историята отначало, като включих всичко, което се беше случило до момента. Отне ми доста време. После Брандън се опита да накара мен, Мери, а дори и Пола да се оплетем в показанията си. Не успя.

— Няма нито едно доказателство за фактите, които чух — заяви най-накрая той. — Яви се в съда с тези приказки и ще видиш какво ще направи с тях областният прокурор. — Обърна се към Франкън: — Що се отнася до мен, сигурен съм, че Перели е отвлякъл Дедрик. Нито една улика, до която се е добрал този кабинетен детектив, не е от значение за мен. Всеки свидетел, който посочва, е или мъртъв, или ненадежден. Ако смятате, че алибито на Перели за часа, прекаран с онази Лола, ще издържи в съда, вие сте луди. А сега си вървете! Изгубихте ми достатъчно време. Докарайте ми Дедрик и може би ще ви повярвам. Това е последната ми дума!

В коридора четиримата се спогледахме.

— Нещата стоят точно така — каза Франкън. — Той е прав, Вик. Разказът е добър, но в съда не би струвал нищо. Трябва да намерим Дедрик.

В края на коридора Мифлин се присъедини към нас.

— Хайде! — изрева той. — Нямате ли си легла?

— Търсите ли Дедрик? — попитах аз.

— След убийството на Леймън търсим мъжа с бежовия костюм — предпазливо отвърна Мифлин. — Не бива да обръщаш внимание на Брандън. Той е наясно, че Грейс Леймън беше убита. Приказва колкото да не заспи.

— След като го търсите, защо не сте го открили?

Лицето на Мифлин стана мораво.

— Щом трябва, ще го хванем. Не се опитвай да остроумничиш. Ако все още е в града, щяхме вече да сме го пипнали.

— Ако не се е покрил яко. Не сте претърсили всяка къща, а това е единственият начин да го намерите.

Франкън вече се отегчаваше.

— Е, аз мисля да вървя да си лягам. Предстои ми тежък ден. До гледането на делото в съда има цяла седмица. Давам ви два дни, преди да се оттегля. Няма да се явя в съда, без да разполагам с доказателства, Вик. Предупредих те и ще го направя.

Отдалечи се, преди да успея да му възразя.

Потиснати и уморени, Пола, Мери и аз слязохме по стълбите, водещи към улицата.

— Да заведа ли мисис Дедрик в апартамента си? — попита Пола.

— Да, моля те. Ще се срещнем утре в кантората. Може би дотогава ще ми хрумне някаква идея.

Хванах им такси и ги изпратих. Докато се приближавах към буика, Мифлин ме настигна.

— Извинявай, Вик. Не мога да направя нищо.

— Знам — облегнах се на колата и потърсих цигарите си. — Мислиш ли, че Дедрик е успял да напусне града?

Мифлин сви рамене.

— Нямам представа. Пътищата, летището и гарата са под наблюдение. Ако го е направил, значи е имал късмет. Или е пробил кордона, или е открил скривалище, където никой не би се сетил да го потърси.

Кимнах.

— Проверих всички места, където има вероятност да се укрива — продължи Мифлин. — Ако е намерил скривалище, значи е добро.

Изведнъж ми хрумна една идея.

— Да — отвърнах аз. — Обзалагам се, че все още е в града. Стой наблизо, Тим. Струва ми се, че ще открия нещо. Не бързай да си лягаш. Може би ще ти се обадя. Ще бъдеш ли вкъщи?

— Натам съм тръгнал. Каква ти е идеята? Къде мислиш, че е?

Качих се в буика и запалих мотора.

— Където ти не би се осмелил да търсиш — отвърнах през прозореца. — В Оушън Енд, братко.

Включих на скорост и подкарах бързо, тъй като той се развика след мен.

Когато свърнах по частния път, водещ към Оушън Енд, загасих фаровете.

Най-невероятното, и все пак най-очевидното място, където би се скрил Дедрик, беше Оушън Енд. Ако Маршланд е напуснал имението и Сирийна е сама, Дедрик лесно би я убедил да му осигури убежище, стига да й разкаже някаква покъртителна история.

Това беше просто една идея и макар да умирах от желание да си легна, знаех, че няма да се успокоя, докато не проверя.

По средата на пътя спрях и слязох от колата. Не особено охотно реших, че е по-безопасно да измина останалото разстояние пеша.

Главният вход беше затворен и понеже бях чувал за какви ли не алармени инсталации срещу крадци, монтирани В имението, не се доближих до портата. Тръгнах покрай високата стена и стигнах до едно увивно растение, което изглеждаше достатъчно здраво, за да издържи на тежестта ми. С малко усилие стигнах до горния край на стената и огледах осветената от луната градина, простираща се пред мен.