Джеймс Чейз - Разбери сам

Скочих тихо и се приземих върху меката почва на една леха с рози.

В далечината се виждаше къщата. Тръгнах предпазливо към нея. Движех се в сенките и използвах всякакви прикрития, докато стигнах до терасата.

Първият етаж беше тъмен, но два от прозорците горе светеха. Беше два и двайсет — достатъчно късно, за да стои човек буден. Гумените ми подметки не издаваха никакъв звук и аз изкачих безшумно стълбите към терасата. Светлината в единия от прозорците падаше направо върху нея и очертаваше ярко петно на белия камък. Лесно можех да погледна през прозореца. От него се излизаше на балкон. Покатерих се на парапета на терасата и се хванах за балкона. Увиснах на двете си ръце, изтеглих се нагоре и надникнах през прозореца, чиито пердета не бяха спуснати.

Не можех да повярвам на късмета си. Мъжът в бежовия костюм лежеше на гръб в леглото. В едната си ръка държеше чаша с уиски, а в другата — списание. Между тънките му устни гореше цигара и той четеше съсредоточено с намръщено лице.

Постъпих интуитивно и спечелих. Всъщност, като се замисля, не беше толкова късмет, колкото логичен извод. Къде другаде би бил в безопасност?

Не възнамерявах да се разправям сам с него. Нуждаех се от свидетел. Със съжаление се спуснах от балкона и стигнах до терасата. Опитах се да си спомня къде е най-близкият телефонен автомат. Във всеки случай беше прекалено далече. След като знаех къде е Дедрик, не биваше да го изпускам от очи. Ако го бях заварил да спи, може би щях да рискувам да напусна имението и да потърся телефон. Но тъй като лежеше буден, не беше изключено да реши да изчезне.

Спомних си къде стои телефонът във всекидневната.

Преминах бавно по терасата до френския прозорец, през който се влизаше в стаята. Луната грееше и аз се огледах за някакви следи от кабели или алармени инсталации, но не открих нищо. Преди обаче да пробвам да вляза с взлом, реших да обиколя къщата с надеждата да открия отворен прозорец.

Това беше моята щастлива нощ. В задната част на къщата попаднах на прозорец, който не беше заключен. Внимателно го отворих, пъхнах глава в тъмнината и се ослушах. Не чух нищо. Бръкнах в задния си джоб и извадих фенерчето на Пола. Батерията беше на свършване, но светеше достатъчно силно, и аз видях, че се намирам в коридора, който водеше към вестибюла.

Повдигнах се предпазливо, прескочих през прозореца, затворих го и с тихи стъпки се отправих към вестибюла.

Къщата беше много спокойна и тиха. Ослушах се, преди да вляза във всекидневната. Затворих вратата.

Телефонът стоеше върху масичка до канапето. Седнах, вдигнах слушалката и набрах номера на Мифлин. Чувах сигнала по линията и напрягах слух, за да доловя някакви звуци на горния етаж.

Последва изщракване и гласът на Мифлин изръмжа:

— Ало?

— Открих го — изрекох аз, залепил устни за слушалката. — В Оушън Енд е. След колко време можеш да дойдеш?

— Сигурен ли си? — гласът на Мифлин трепереше от вълнение.

— Да, сигурен съм. Видях го. Слушай, Тим, вземи Пола и мисис Дедрик. Трябват ми за свидетели. Паркирай колата, преди да стигнеш до къщата. Ще трябва да прескочите стената. Не се докосвайте до портата. Застанете до терасата и не се показвайте, докато не ви извикам. Предупреди Пола да запише всичко, което казва той. Разбра ли ме?

— Наистина ли си сигурен, че е там? — попита отново Мифлин. — Ще си загубя значката, ако нахлуя в къщата на тази жена…

— Забрави за значката! Размърдай се. Когато стигнеш до апартамента на Пола, двете момичета ще са готови. Надявам се, че след двайсет минути ще бъдете тук — заявих и затворих, преди да, му дам възможност да протестира.

После набрах номера на Пола.

— Метни някоя дреха — започнах аз, когато тя вдигна слушалката. — Събуди и мисис Дедрик. След десетина минути Мифлин ще ви вземе. Нужни сте ми в Оушън Енд. Намерих Дедрик.

Пола каза, че ще се приготви. Не си губеше времето да задава въпроси.

Затворих телефона и запалих цигара. От вълнение бях плувнал в пот.

Някъде в тихата къща тиктакаше часовник. Качих си краката на канапето и се опитах да се успокоя. Ако имах късмет, това щеше да бъде краят на делото. Утре Перели щеше да бъде свободен, ако всичко вървеше според очакванията ми.

Затворих очи. Отдавна не бях спал. Откакто Макси ми даде ключа за апартамента на Барът, се бяха случили толкова много неща. След час историята щеше да приключи, макар и да изглеждаше прекалено хубаво, за да е вярно.

Изведнъж някъде на горния етаж се чу приглушен изстрел.