Джеймс Чейз - Разбери сам

— Не. Но инсценирайки собственото си похищение, той прибра петстотин хиляди долара от Сирийна, а това не е малка сума. За последен път го видях в дома на Барът.

— Четох във вестниците. Напълно в стила му. Е, друго няма. Знаех, че Барът държи запасите си от марихуана в мината. Двамата с Джо се съюзихме. Исках да си отмъстя на Барът. Идеята ми беше да изгорим стоката му. Тя струва хиляди. Но Джо имаше други планове. Реши да отмъкне цигарите и да основе собствена организация. Търговията с наркотици е прекалено гадна за мен. Писна ми. Джо няма да стигне доникъде. Не е достатъчно умен за тази работа. Оттеглям се. Той вече си въобразява разни неща — Мери сви устни. — Жената не може дълго да живее мирно и тихо под един покрив с мъжа. Рано или късно той започва да й досажда.

— Някои жени могат — отвърнах аз и й се ухилих.

Изведнъж най-неочаквано в далечината се чуха изстрели и ни накараха да се изправим на крака.

— Какво е това? — попита рязко Мери и изтича до прозореца.

— Може би ченгетата преследват Джо — отвърнах с надежда аз. — Но за по-сигурно ще изгася фенера.

Докато прибирах фитила на ветроупорния фенер, последваха още изстрели, вече много по-наблизо, и аз бързо откачих фенера от куката и духнах блещукащото пламъче.

— Джо и Мак! — извика Мери и отвори вратата.

Проблясъците от изстрелите осветиха тъмнината навън. Някъде в долината отговориха на стрелбата и в дървения покрив се забиха куршуми.

Дишайки тежко, Джо и Мак се втурнаха в стаята и захлопнаха вратата.

Известно време нито единият от двамата не можеше да каже нищо. Подпряха се задъхани на стената, докато куршумите плющяха по масивните стени на хижата, а стрелбата отекваше в долината.

— Дай пушките! — каза Джо задъхано. — Барът!

Мери притича през стаята. Чух я, че отваря някакъв шкаф. Върна се с две пушки и ги подаде на Джо и Мак.

— Ти ще участваш ли? — попита ме тя толкова спокойно, сякаш беше седнала на чаша чай.

— Да, щом е Барът, ще участвам — отвърнах аз.

Върна се при шкафа и извади още две пушки и торба с патрони.

— Какво стана, Джо? — попита тя, докато зареждахме пачките.

— Страшна работа! Момчетата са налетели право на тях. Около десетина са, начело с Барът. Мисля, че е дошъл да прибере стоката. Сигурно са забелязали камионите ни и затова се нахвърлиха върху нас.

— Откъде ни дойде тази беля на главата? — изръмжа Мак. — Нямате представа какво чудо беше! — стоеше коленичил пред прозореца и обърна глава, за да погледне Мери. — Те бяха на ръба на кариерата, а ние — долу. Сякаш стреляха по зайци. При първия залп уцелиха Хари, Лу и Джордж. Останалите се скрихме зад камионите. Пълзяха около ръба на кариерата и един по един ни избиваха, докато останах само аз. Стоях и чаках. Накрая решиха, че всички са ни очистили, и слязоха, за да проверят. Хари и Джордж бяха живи — тежко ранени, но все още дишаха. Барът застреля и двамата в главата. Успях да се измъкна, докато оглеждаха другите. Бях стигнал до ръба на кариерата, когато се появи Джо. Забелязаха го. Тъпакът пушеше. Виждаше се от една миля. Тръгнаха след нас. Казах на Джо да не стреля, но той непрекъснато пукаше. А те, разбира се, просто се приближаваха. Надявах се, че ще изчезнем в тъмнината, но не и с Джо, който осветяваше цялото поле. И така, ето ни нас тук, а те са там — навън. Ще падне голяма веселба.

Джо отбеляза:

— Улучих двама. Как можа да си помислиш, че ще стоя със скръстени ръце, след като тази сган стреляше по мен?

Докато разговаряха, разглеждах долината под хижата. Преди да започнеше да изкачва хълма, човек нямаше къде да се скрие. Веднага щом стъпеха на хълма, щяха незабелязано да се озоват пред вратата на хижата.

Закрепих пушката на перваза, вгледах се в тъмнината и натиснах спусъка. Почти веднага шубракът в отдалечения край на долината се освети от светкавици и куршумите зачукаха по стените на хижата.

— Те са в началото на долината — казах аз. — Ако успеят да я пресекат, с нас е свършено.

— След няколко минути луната ще изгрее — обади се Мак. — Когато идвахме насам, беше точно под върха на хълма. Тогава ще разполагаме със силна светлина.

Стори ми се, че видях раздвижване, прицелих се и стрелях.

Дребната, неясна фигура отново се скри. Джо и Мак стреляха едновременно. Последва слаб вик. Тези двамата може и да не бяха много силни в акъла, но стреляха добре.

— Още един боклук отпътува — отбеляза Джо със задоволство.

Сложих ръка върху рамото на Мери и я придърпах към себе си.