Джеймс Чейз - Разбери сам

Хората се изкачваха по лъкатушеща пътека. Бързаха, но склонът беше стръмен и напредваха бавно. Крещяха към мен, докато оглеждах терена.

Пътеката минаваше покрай отвора на тунела и свършваше на ръба на кариерата. Хукнах нагоре. Виждаха ме много добре.

Стигнах до ръба на кариерата. Пред мен се простираха дюните, храстите и хълмовете на пустинята, която се намира зад мината Монте Верде. Вляво беше магистралата Сан Диего, откъдето можех да се измъкна, но тя беше единственият изход за Пола. Ако тръгнех по нея, щяха да ме проследят. Трябваше да ги отклоня от Пола. За да й помогна, бях длъжен да тръгна надясно към вътрешността на пустинята — там имаше достатъчно места, където човек можеше да се скрие.

Тичах с лекота по мекия пясък, криволичейки, за да се крия зад храстите от преследващите ме мъже.

След като бях изминал неколкостотин ярда, спрях и погледнах през рамо. Все още не бяха стигнали до ръба на кариерата. За миг се зачудих дали не бяха открили Пола. Чувах виковете им и си мислех, че всеки момент ще се появят. Клекнах зад един храсталак и зачаках.

Почти веднага над ръба на кариерата се показа първата глава, после видях четиримата мъже. Спряха и се огледаха наляво и надясно. Дойдоха още трима.

Бяха едри и яки. Четиримата носеха ватирани фланели на бели и червени райета, от онези, в които бяха облечени рибарите на крайбрежието в Коръл Гейбълс. Другите трима бяха градски господа, В спортни костюми, които не им стояха добре — типични безделници.

Един от тях — нисък, широкоплещест мъж — очевидно беше водачът. Даваше напътствия. Четиримата рибари хукнаха наляво. Останалите се разпръснаха в полукръг и започнаха да се приближават към мен.

Притичах по пясъка, прегънат на две зад прикритието на храстите, до съседния шубрак. Отново спрях, за да погледна назад. Мъжете стояха на едно място. Не можеха да разберат в каква посока съм хванал.

Реших, че ако не внимавам, може да се върнат към тунела и да хванат Пола, затова се показах на открито.

От вика зад мен стана ясно, че са ме забелязали, и аз хукнах. Слънцето бързо залязваше и хвърляше червени отблясъци в пустинята, но все още беше горещо и тичането по топлия пясък никак не беше лесно.

Непрекъснато поглеждах назад. Четиримата рибари се бяха присъединили към преследването. Разположени в голяма дъгообразна линия, те ме прогонваха навътре в пустинята и ме откъсваха от магистралата. Но не напредваха особено бързо. Горещината като че ли притесняваше повече тях, отколкото мен. Ако успеех да запазя разстоянието между себе си и тях до залез-слънце, имах шанс да се измъкна.

Изглежда, им беше хрумнала някаква идея, защото зад мен изтрещя пистолет и покрай главата ми изсвири куршум.

Докато тичах, не се притеснявах, че ще ме улучат. За да уцели движеща се мишена, човек трябва да бъде много добър стрелец, а и за всеки случай непрекъснато сменях посоката.

Пак погледнах назад. Хората бяха изостанали. Все още бягаха след мен, но разстоянието между нас вече беше много голямо и аз намалих скоростта, леко задъхан. Чувствах се така, сякаш бях в парна баня.

Притеснявах се за Пола. Ако някой пазеше камионите, навярно я бяха заловили. Но не можех да направя нищо, освен да продължавам напред. Не биваше да се връщам. Мъжете се бяха разпръснали толкова много, че отстъплението ми към магистралата беше невъзможно. Знаеха, че докато ме преследват във верига, рано или късно ще ме хванат. Ситуацията ми напомняше за една детска игра. В момента беше невъзможно да разкъсам линията зад себе си. Когато се стъмнеше, щях да се обърна и да видя дали не мога да проникна през нея, но сега все още беше невъзможно.

Продължих с бавен тръс. Мъжете също бяха намалили скоростта и разстоянието между нас остана същото.

Вдясно се виждаха полите на хълмовете. Това ме разтревожи. Не след дълго те щяха да послужат като бариера и да дадат възможност на мъжете да се изтеглят вляво. Ако не внимавах, щях да попадна в клопка.

Реших да се опитам да се промъкна покрай тях, преди да стигна до хълмистата местност.

Хукнах напред, а после свърнах рязко вляво.

Зад гърба си моментално чух вик.

Оглеждайки се, видях трима мъже да тичат по пясъка, за да ми пресекат пътя. Увеличих скоростта, но ми оставаше да измина голямо разстояние. Задъхвах се и от време на време затъвах и падах на мекия пясък.

Един от рибарите, огромен силен мъж, бягаше здраво. Дългите му крака прелитаха над земята, докато се мъчеше да ме изпревари.