Джеймс Чейз - Разбери сам

Спрях, за да запаля цигара, и огледах уличката с известна предпазливост и без никакво въодушевление. Високите стени скриваха слънцето. Краят на уличката тъмнееше, смърдеше и беше подозрително тих.

Пъхнах ръка под сакото си, за да се убедя, че ще успея да извадя бързо пистолета, ако се наложи, и продължих спокойно натам.

Когато уличката свърши, под прав ъгъл от нея започваше Коръл Роу. Неприветлив, мрачен двор, ограден от трите страни от изоставени сгради, които в миналото са служили за пристанищни складове. Сега не изглеждаха нищо повече от пълни с плъхове съборетини.

Високо над главата ми върху синьото небе се виждаха очертанията на стръмните черни покриви на сградите.

Стоях в началото на уличката, гледах сградите и се чудех дали няма да попадна в клопка.

Отсреща проядена от червеи врата висеше на една панта. В центъра беше закована месингова табелка с цифрата 2.

Ето го: Коръл Роу №2. Сега зависеше само от мен дали да вляза или не. Докато оглеждах мястото, дръпнах силно от цигарата. Вътре навярно беше тъмно като в гроб, а аз нямах фенерче. Дъските сигурно бяха изгнили и щеше да бъде невъзможно да се движа безшумно. Въпреки всичко реших да продължа и да видя какво ще стане.

Хвърлих цигарата, пресякох двора и стигнах до висящата врата. Не се чувствах по-спокойно от кокошка, преследвана от автомобил. Сърцето ми блъскаше в ребрата, но не се отказах, тъй като обичам да се подлагам на изпитания, и смятам, че от време на време е полезно за духа да бъде укрепван с подобни действия.

Дебнешком се изкачих по каменните стъпала и надникнах в дългия тъмен коридор.

Пред мен се изпречи стълбище. Някои от стъпалата му бяха продънени, сякаш нечии стъпки се бяха оказали прекалено тежки за проядените от червеи дъски. Нямаше перила и изкачването изглеждаше чисто самоубийство. Реших да не се занимавам с него, а да разуча коридора.

Подът скърцаше и стенеше под краката ми, докато се придвижвах бавно и предпазливо в миришещия на застояло мрак. Пред себе си изведнъж чух шум от тичащи плъхове. Звукът ме накара да застина и косата на тила ми се изправи. За всеки случай, а и навярно за да събера кураж, извадих пистолета.

В края на коридора имаше отворена врата. Спрях, преди да надзърна в помещението. Освен тъмнина, не се виждаше нищо друго. Не бързах да вляза и след няколко секунди забелязах, че през цепнатините на дъсчените стени се процеждаше слаба светлина, но все още вътре беше прекалено тъмно. Изключително внимателно направих няколко крачки напред и спрях, след като бях минал през входа. Нямаше смисъл да продължавам, нито пък да оставам повече тук. Ако някой се криеше, не можех да го видя, а се съмнявах, че и той щеше да ме забележи, но по отношение на последното грешах.

Изведнъж до мен изскърца дъска. Изсвистяването на спускащата се палка разсече въздуха. Хвърлих се напред и встрани.

Нещо много тежко ме удари по рамото и от болката изпуснах пистолета. Ударът беше насочен към главата ми и щеше да ме приспи за дълго, ако не бях отскочил.

Паднах на ръце и колене. Краката на човека се докоснаха леко до мен, пръстите му заопипваха ръцете ми, стигнаха до лицето ми и ме уловиха за гърлото — дълги, силни пръсти, влажни и студени.

Притиснах брада към гърдите си, за да не може да ме стисне, изправих се и на свой ред се опитах да го хвана. Ръцете ми докоснаха сакото му и стигнаха до здравия му бицепс. Това ме ориентира къде е лицето му. Забих му къс, силен удар, който сякаш попадна някъде около ухото му.

Последва стон и тежест, която би могла да бъде около двеста фунта, се стовари върху мен и ме сплеска на пода. Пръстите се забиха във врата ми, а до лицето ми стигна топъл, учестен дъх.

Но този път той нямаше насреща си момиче. Вероятно не е имал затруднения с Грейси, но аз със сигурност щях да му ги създам.

Сграбчих палците му и ги огънах назад. Дъхът му спря и той изстена от болка. Изскубна пръстите си, защото му дадох възможност, и докато се изправяше, замахнах силно и го халосах по бузата. Отскочи с мъчителен вик.

Почти се бях изправил, а пръстите на ръцете ми докосваха пода, когато той отново връхлетя върху мен. В тъмнината едва забелязах очертанията на фигурата му, докато се приближаваше, и скочих към него. Сблъскахме се като връхлитащи един върху друг бикове. Олюля се назад и аз го уцелих в корема. Ударът не беше достатъчно силен, за да го събори, но въздухът му излезе, изсвистявайки като спукана гума.

В съзнанието ми изплува сгърчената фигура с мръсната синя нощница, която висеше от вътрешната страна на вратата на банята, и това ме вбеси. Продължавах да напредвам и му нанасях удари отляво и отдясно, като невинаги улучвах, но полагах особено старание да бъдат болезнени, ако го уцелех. Получих един по брадата, който отметна главата ми назад, но не беше достатъчно силен, за да ме накара да спра.