Джеймс Чейз - Разбери сам

— Абсолютно ли си сигурна за отвличането? Не смяташ ли, че може да го е извършил, без да ти каже?

— Не го е направил той! Не е по тази част, не разбираш ли?

Реших да й повярвам.

— Добре. Ще се опитам да уредя нещо.

Пресегнах се да взема телефона и набрах номера. След малко чух вежлив глас:

— Домът на мистър Франкън.

— Вкъщи ли е мистър, Франкън? Обажда се Вик Малой.

— Да, сър. Ще го повикам.

Франкън се забави, преди да отговори:

— Здравей, Вик. Какво те тревожи?

— Преди малко повече от час Брандън и двама детективи са арестували един човек на име Ник Перели в апартамента му на Джеферсън Авеню. Претърсили са жилището и са открили пистолет. Брандън заявил, че с него е бил застрелян шофьорът на Лий Дедрик. Задържали са Перели по обвинение в отвличането на Дедрик. Искам да поемеш защитата му, Джъстин. Няма значение колко ще струва. Бих желал също да отидеш в полицията и да се погрижиш за него. Безобразничат и на това трябва да се сложи край. Ще го направиш ли?

— Той има ли нещо общо с похищението?

— Не знам. Приятелката му, която би следвало да е наясно, твърди, че е чист. Струва ми се, че е бил натопен. Брандън не би могъл да разбере от пръв поглед, че въпросният пистолет е този, който се търси. Или го е носел със себе си и го е подхвърлил, или само предполага.

— Как се осмеляваш да твърдиш подобно нещо? — Франкън беше потресен.

— Само неофициално. Би било страхотна реклама за Брандън, ако можеше да хване престъпниците и да изпревари агентите от ФБР. Нищо не би ме учудило.

— Между другото кой е Перели?

— Мошеник картоиграч с досие в полицията.

— Този факт няма да помогне много. Какъв ти е?

— Преди време ми направи добра услуга. Моля те, Джъстин, заради мен отиди там веднага и ги накарай да спрат да го тормозят.

Настъпи дълга пауза по линията, докато той мислеше. Не исках да го притеснявам. Накрая каза:

— Не съм сигурен, че имам желание да се захвана с тази работа. Навярно Брандън има нещо по-солидно, на което да стъпи, освен пистолета.

— Може би, но не в това е смисълът. Няма да му разрешиш да припише каквото и да било на този човек, само защото има досие, нали?

— Не, разбира се. Добре, Вик. Ще отида да го видя. Но те предупреждавам — ако сметна, че е виновен, ще се оттегля. Около тази работа се вдигна прекалено много шум, за да си позволя да загубя.

— Продължавам да си мисля, че е инсценировка. Все пак го виж. Не се притеснявам много от обвиненията, които могат да отправят към него. Ще ти помогна, Джъстин.

— Добре. Ще се опитам да направя нещо. Хайде да се видим сутринта в кантората ми.

— Ще ти се обадя по-късно тази вечер.

Затворих, преди да му дам възможност да се възпротиви.

Майра ме наблюдаваше с напрегнато изражение.

— Кой беше този?

— Джъстин Франкън, най-умният адвокат криминалист по тихоокеанското крайбрежие. Ако реши, че Перели е натопен, няма да спре да се бори, докато не го освободи.

— Ще отиде ли в полицията?

— Обзалагам се, че ще го направи и ще накара Брандън да престане да безобразничи.

Тя запали нова цигара. Ръцете й видимо трепереха.

— Мисля, че Ник знаеше какво върши, когато ме накара да дойда при теб.

Това би трябвало да ми прозвучи като похвала.

Допих уискито и се изправих.

— Къде мога да те открия?

— Монте Верде Авеню №245. Малка зелена барака от лявата страна, ако вървиш нагоре по улицата. Живея сама.

Докато записвах адреса, тя продължи:

— Услугата ще струва пари, нали?

— Казах на Перели, че с удоволствие бих му помогнал по всяко време и то за сметка на заведението. Думите ми все още са в сила.

— Благодаря.

— Няма защо. Задължен съм му, защото ми спести едно намушкване в корема. Виж сега, веднага отивам в полицията. Едва ли ще мога да направя нещо, преди да съм разбрал какви доказателства имат. Нищо чудно и да си поговоря с него, ако имам късмет.

— Искаш да кажеш, че ще ти позволят да си приказваш с Ник?

— Не знам. Лейтенантът от отдел „Убийства“ ми е приятел. Не е изключено да го уреди.

За секунда напрежението изчезна от очите й и червените й устни потрепнаха.

— Поздрави го от мен — промълви тя.

Когато стигнах до пресечката на Принсис Стрийт и Сентър Авеню, новината за арестуването на Перели се беше разнесла из града.

Не можех да се приближа до полицейското управление на повече от петстотин ярда. Когато се опитах да завия, едно побесняло ченге със зачервено лице ми даде знак да се върна обратно към Сентър Авеню. Други три ченгета препречваха пътя на останалите коли.