— Да. Веднъж се опитаха да ме пребият. Има ли някакъв шанс да го видя?
— Изключено. Той е личен затворник на Брандън. Дори и агентите от ФБР бая се поозориха. Трябваше да му се озъбят, за да им позволи да го видят.
Запалих още една цигара и му подадох пакета.
— Не смятам, че го е направил, Тим.
— Ти вероятно ще си единственият, който мисли така, преди да застане пред съдебните заседатели. Чакай да видиш сутрешните вестници. Що се отнася до колегите ми, той вече е получил присъдата. Единственият начин да го отървем, е като открием истинския похитител.
— Трябва да направя нещо за него. Какво ще предприеме Брандън?
— Нищо. Според него случаят е приключен. Заловил е Перели и разполага с всичките уличаващи доказателства, които са му необходими. Успехът му е вързан в кърпа.
Отворих вратата и слязох от колата.
— Е, поне имам свобода на действие. Ще започна да разследвам.
— Желая ти успех — отвърна Мифлин. — Работата ще бъде адски забавна. Какво всъщност ще разследваш? Има ли нещо, за което да се хванеш?
— Да, макар и да не е кой знае колко сигурно. Ще потърся Мери Джеръм. Останах с убеждението, че са й известни повече подробности, отколкото предполагаш.
— Може би, макар че се съмнявам. Ако беше замесена в отвличането, не би се върнала на местопроизшествието.
— Не е изключено да е оставила нещо в стаята, което е трябвало да прибере. Не е допускала, че съм там. Дори и да не знае нищо, аз съм длъжен да се убедя.
— Добре. Ако мога с нещо да ти бъда полезен, ще ме уведомиш. Аз самият смятам, че Перели е бил натопен, но го заявявам неофициално.
— Благодаря ти, Тим. Сигурно ще те потърся. Засега довиждане.
Качих се в буика, махнах му и потеглих към Сентър Авеню. По средата на пътя забелязах една телефонна кабина и свърнах към бордюра. Избрах номера на Джъстин Франкън.
Той вдигна слушалката.
— Как го виждаш, Джъстин?
— Не мисля, че го е направил — рязко заяви Франкън. — Но това не означава, че ще успея да го отърва. Ще се опитам, но ми се струва доста безнадеждно. Планът е добре обмислен. Който е подхвърлил уличаващите предмети, си разбира от работата. Парите са неопровержимо доказателство. Хайде да се видим утре сутринта в кантората ми. Ще го огледаме от всички страни и ще видим какво можем да направим. Да се уговорим за десет часа. Става ли?
— Ще дойда в десет — отвърнах аз.
— Не очаквай кой знае колко много, Вик. Не ми е приятно да изричам тези думи, но за мен той е бита карта.
— Все още не е — отбелязах лаконично и затворих телефона.
Джъстин Франкън седеше на стола, краката му висяха върху една от облегалките, палците му бяха пъхнати в ръкавните извивки на жилетката, а от устните му стърчеше изгаснала пура.
Беше дребен, слаб, жилав мъж със стърчащи на всички страни мустаци, с изпъкнали скули, голям гърбав нос и малки, живи, черни очи. Приличаше ми на пор. Човек никога не би си помислил, че е най-добрият адвокат на тихоокеанското крайбрежие, и все пак това беше самата истина — ненадминат в професията си и с повече клиенти милионери от който и да било друг адвокат в страната.
Пола, Кърман и аз седяхме в полукръг пред масивното бюро, Франкън се взираше през прозореца към златистия бряг, разпрострял се двайсет етажа под нас, предоставяйки ни съмнителната привилегия да разгледаме профила му. В голямата му, прохладна кантора тегнеше мълчание, докато той премисляше фактите, които му бяхме съобщили.
Най-накрая сви рамене, свали си краката от облегалката на стола и се обърна към нас.
— Нито едно нещо от това, което ми казахте, няма да убеди съдебните заседатели, че Перели не е убил Суки или пък че не е отвлякъл Дедрик — заяви той. — Трябва да ми дадете аргументи, които да ми помогнат да се преборя с тях. Засега не разполагаме с нищо. Има достатъчно доказателства, за да бъде признат Перели за виновен, дори и ако съдебните заседатели са на друго мнение. Длъжни сте да приемете, че е така. Всички са настроени срещу него. Няма да бъде съден безпристрастно. Досието му не е в негова полза. Ако не ми осигурите нещо съществено, с чиято помощ да атакувам областния прокурор, няма да постигна нищо, а само ще дрънкам празни приказки, които няма да го доведат доникъде. Смятат да го обвинят в убийството на Суки, но ако междувременно открият трупа на Дедрик, ще решат, че той е причинил и неговата смърт и ще го изпратят директно в газовата камера. — Впери поглед в изгасналата пура, намръщи се и я хвърли в кошчето за боклук. — А сега да видим с какви доказателства срещу него разполагат. Намерили са пистолета в апартамента му. Ако се потрудя, не е изключено да успея да убедя съдебните заседатели, че е бил подхвърлен. Възможно е да се справя и с въдицата. Всеки може да има въдица. Но за парите никой няма да повярва, че са били подхвърлени. Тъкмо този ход показва, че човекът, който го е направил, е изключително хитър. Сто хиляди долара са много пари. Съгласни сте с мен, нали?
Читать дальше