Джеймс Чейз - Разбери сам

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Отворих вратата на колата му, пъхнах се вътре и седнах до него.

— Почувствах се самотен и реших, че твоята компания ще ме развесели.

— Изчезвай! Стига ми за тази нощ. Лягам да спя.

— Не се прави на интересен, Тим. Защо Брандън арестува Перели?

— Значи си разбрал — изръмжа Мифлин. — Прочети в сутрешните вестници и не ме закачай. Стига ми за тази нощ. Всички са полудели. Приличат на тълпа, която е готова да го линчува.

— Известно ми е. Видях ги. Слушай, Тим, Перели ми е приятел. Той не е отвлякъл Дедрик. Не е по тази част.

Мифлин изпъшка.

— Дай една цигара. Изпуших моите.

Дадох му цигара и му поднесох огънче.

— Мислиш ли, че той е похитителят?

— Не знам. Може би, но по-вероятно не. Ти ли изпрати Франкън?

— Да. Успя ли да влезе?

— Можеш ли да си представиш, че някой ще го спре? Разбира се, че влезе. Мисля, че спаси живота на Перели. Бяха го подпукали здраво.

— Някой натопи ли го?

Мифлин кимна.

— Да. И това ме кара да мисля, че обвинението е скалъпено. Не знам кой беше, но настояваше да говори с Брандън и с никой друг. И двамата си поприказваха. Човекът не пожела да съобщи кой е, което означава, че не се интересува от наградата. Ето кое е съмнителното. Никой човек със здрав разум не би се отказал от толкова голяма сума, освен ако не се страхува да не бъде замесен. Каза на Брандън веднага да отиде в апартамента на Перели, където ще намери въпросния пистолет, пъхнат между седалката и облегалката на канапето, и други доказателства, уличаващи Перели в отвличането на Дедрик. Брандън се опита да разбере кой е, но информаторът се уплаши и затвори. Проследихме разговора и разбрахме, че е проведен от телефонен автомат в Коръл Гейбълс — нищо повече.

— Сигурно е някой, който ненавижда Перели.

— Възможно е или някой от похитителите го е хванало шубето. Нямам представа. Както и да е, самият Брандън го арестува. И знаеш ли какво е открил?

— Пистолета.

— Да. И три плика от непромокаема материя, съдържащи сто хиляди в употребявани двайсетдоларови банкноти, както и въдицата, която вероятно е била използвана, за да се изтеглят парите от покрива на бараката.

Подсвирнах тихо.

— Къде ги е намерил?

— Парите са били в куфар в шкафа, пакетите — в дъното на някакво чекмедже, а въдицата — под леглото.

— Сякаш някой нормален човек би държал толкова уличаващи доказателства в апартамента си. Нима не разбира, че са подхвърлени?

— Слушай, Брандън желае агентите от ФБР да изчезнат моментално от града. Перели има досие. За капитана това е добре дошло. Ако денонощно се взира в него, може и да се убеди, че не са подхвърлени.

— Перели има ли алиби за нощта, в която беше извършено похищението?

— Да, пълно с дупки. Казва, че е играл карти с Джо Бетило в една стая в бара на Делмонико. Разговаряхме с Джо. Той твърди, че е бил с Перели до девет и половина. Спомня си часа, защото Перели печелел и изведнъж казал, че има среща. Джо се разсърдил, защото искал да си възвърне част от загубените пари. Перели се кълне, че са играли до десет и половина. А, както ти е известно, отвличането е станало в десет и десет.

— Някой видял ли е Перели да излиза от бара?

Мифлин поклати глава.

— Измъкнал се е през задния вход.

— Да, но във всеки случай никой не би повярвал на доносник като Бетило.

— Брандън ще му повярва. Той вярва на всеки, само и само да изтика агентите от ФБР от града. Парите ме тревожат, Вик. Всичко прилича на инсценировка, освен парите. Сто хиляди долара е огромна сума, за да бъде хвърлена на вятъра, с цел да се натопи някой. Една-две хилядарки биха били достатъчни.

— Тъкмо по тази причина са били подхвърлени. Похитителят разполага с още четиристотин хиляди, които му топлят душичката. Оставяйки такава голяма сума в апартамента на Перели, той ще накара хората да си мислят точно това, което си мислиш и ти.

— Постъпката му означава, че е хвърлил пари на вятъра. Не виждам кой би го направил.

— Разсъждаваш така, защото си от нископлатените служители. Много хора в този град не смятат, че да се разделиш със сто хиляди е кой знае каква загуба.

— Съдебните заседатели също са нископлатени служители. Те не биха повярвали на подобна версия.

Изхвърлих угарката през прозореца и свих рамене. Естествено беше прав.

— Как е той, Тим?

— Перели? Не е много зле. Не успяха да го оплетат в мрежата си, макар че се опитаха. Мисля, че щеше да хвърли топа, ако Франкън не беше нахлул най-неочаквано. Онези две отрепки, Макгро и Хартсел, ме вбесиха. За тях няма по-голямо удоволствие от това в лапите им да попадне човек с белезници.