Джеймс Чейз - Разбери сам

Тя кимна.

— Той твърди, че си умно момче. Хайде, покажи, че е така. Някой трябва да го направи, за да го измъкне.

— Кога го отведоха?

— Преди един час — тя погледна през рамо към часовника. — Преди един час и пет минути, за да бъда съвсем точна.

— Агентите от ФБР?

Тя поклати глава.

— Един зализан, добре облечен дебелак и двама копои със сурови лица. Отвън чакаха две ченгета с кола.

— Брандън ли беше? Нисък, дебел, с побеляла коса?

— Според описанието сигурно е бил Брандън. Кой е той?

— Капитан от полицията.

Момичето дръпна от цигарата, разгледа си ноктите и се намръщи.

— Не знаех, че капитаните от полицията извършват арести.

— Вършат го, когато наградата е голяма, а славата — гарантирана. Освен това Брандън би искал да изпревари агентите от ФБР.

— Е, той ги изпревари — тя се отдръпна от камината и седна на дивана. — Ник казва, че ще го измъкнеш. Дали ще успееш?

— Не знам. Задължен съм му и съм готов на всичко, стига да може да се направи нещо. Той какво очаква от мен?

— Не ми обясни. Беше малко стреснат. Никога преди не съм виждала Ник стреснат. Изпрати ме при теб, след като откриха пистолета.

Отидох до шкафа, взех бутилка скоч и две чаши и ги сложих на масата. Извадих кана леденостудена вода от хладилника.

— Хайде да започнем отначало. Така ще стане по-бързо. Чисто ли искаш уискито или с вода?

— Може и да си умно момче, но ти липсва въображение. В момента сигурно му вадят душата. Мислиш ли, че бих пила уиски, след като знам какво става с него?

Приготвих си силно питие и седнах.

— Не си сигурна в това, пък и тревогите ти няма да му помогнат.

Тя скочи, направи няколко бързи крачки из стаята и отново се върна на дивана. Тръшна се на него и заудря с юмрук върху дланта си.

— Коя си ти, в крайна сметка?

— Майра Тореска, приятелката на Ник.

— Добре. Хайде сега да огледаме нещата. Опиши ми подробностите, но бързо.

— Пристигнах заедно с тях — започна тя. После продължи, изричайки всичко буквално на един дъх: — Щяхме да ходим с Ник на кино. Той закъсня. Обадих му се по телефона и той ме повика да го изчакам в дома му, докато се преоблече. Отидох там. Качих се в асансьора с тримата. Разбрах, че са ченгета. Слязохме на четвъртия етаж и аз ги пуснах да вървят пред мен. Завиха зад ъгъла. Последвах ги. Спряха пред апартамента на Ник. Двамата държаха пистолети в ръка. Наблюдавах ги. Не ме забелязаха. Дебелият почука на вратата. Ник сигурно си помисли, че съм аз. Нахвърлиха се върху него и му сложиха белезниците, преди той да разбере какво става. Започнаха да претърсват жилището. Входната врата беше притворена. Надникнах вътре. Ник стоеше до стената и ги гледаше как разтурват апартамента. Обърна глава към мен и ми даде знак да изчезвам. Реших, че няма да си ида, за да видя какво ще последва. Намериха пистолета, който беше пъхнат между седалката и облегалката на канапето. Брандън страшно се развълнува. Заяви, че с него е бил застрелян шофьорът на Дедрик. Тогава Ник се стресна. Двамата сме професионални картоиграчи. Разбираме говора по движението на устните. Много е полезно, когато картите не вървят както трябва. Каза ми да дойда при теб. Когато тръгвах, те все още му крещяха.

— Как е възможно Брандън да знае, че точно с този пистолет е бил убит шофьорът на Дедрик?

Тя поклати глава.

— Нямам представа.

— Какво стана после?

— Изчаках на отсрещната страна на улицата. След около половин час го изведоха. Едва ходеше, а по лицето и по дрехите му имаше кръв — тя стана, за да си изгаси цигарата в пепелника. — Отведоха го с полицейската кола, а аз дойдох тук.

Около секунда седях, вперил поглед в нея.

— Известно ли ти е нещо за похищението?

Кафявите й очи срещнаха моите.

— Само това, което пишеше във вестниците.

— Нищо друго?

— Не.

— А какво ще кажеш за него?

— Не би се занимавал с подобно нещо. Е, може и да хитруваме малко с картите, но не сме стигали по-далеч.

— Някога хващали ли са го?

Очите й станаха студени.

— Няколко пъти.

— Има ли досие в полицията?

— Мисля, че да. Две години лежа в затвора в Сан Франциско. Няма четири месеца, откакто е излязъл на свобода.

— А преди тази присъда?

— Много искаш да знаеш, а?

— Трябва да съм запознат с досието му. Важно е.

— В продължение на осем години е лежал три пъти — първо шест месеца, после една година и накрая две.

— Заради измама с карти?

Тя кимна.

— Удрял ли е някого с торбичката си?

— Никой не се е оплаквал.