Джеймс Чейз - Разбери сам

— И Ферис й е дал кола, без да се убеди, че наистина е отседнала там?

— Какво го интересува? Колата е застрахована. Както и да е, това е версията и ние едва ли ще научим нещо повече.

— Проверихте ли на летището и на гарата дали не е дошла отнякъде?

— Да, но не получихме никаква информация.

— Стигнали сте само дотук?

— Да, и няма да отидем по-далеч — каза Мифлин, загасяйки цигарата си. — Похищението е сред най-тежките за разкриване престъпления. Ако убият човека, който са отвлекли, и парите не са белязани, ние сме в безизходица. Единствената ни надежда е някой от съучастниците да не е доволен от дяла си и да издаде останалите. След като Брандън се страхува да предприеме някакви действия, става десет пъти по-трудно. Джеръм е единствената ни следа, но на мен ми е забранено да я търся.

— Е, може да бъде извършено още едно убийство, за да ви даде възможност да се размърдате — отвърнах горчиво. — Но бих се изненадал, ако все пак остана жив утре вечер.

— Това е първата добра новина, която чувам през тази седмица — отбеляза Мифлин. — Да, като си помисля шансовете са наполовина на твоя страна.

Оставих го да потрива доволно ръце и да си свирука Погребалния марш от „Саул“.

— Направи ли си завещанието? — попита Джак Кърман, докато ме наблюдаваше как зареждам пистолета с патрони от кутията в бюрото си. — Надявам се, че си ми оставил всичките си пари. С удоволствие ще ги приема. Червенокосата ми красавица смята, че съм изтъкан от мангизи.

— Тихо, Джак! — рязко извика Пола. Опитваше се да не показва колко е напрегната, но тревожното изражение на очите й я издаваше. — Нямаш ли поне малко чувство за приличие?

— О, вие двамата няма ли да млъкнете? — погледнах ги навъсено аз. — Карате ме да треперя. А сега да се разберем, Джак. Къщата вероятно ще бъде под наблюдение, ето защо ще се наложи да се скриеш. Когато изляза, ще ти кажа в каква посока ще се движим. Ще изчакаш пет минути, за да се отдалечим от къщата, и ще ни последваш. Трябва да внимаваш да не те види никой. Не можем да си позволим да сгафим. Каквото и да правиш, не се показвай, освен ако не се случи нещо неприятно. Тогава започни да стреляш.

Кърман се задави.

— Би ли повторил последното изречение?

— Тогава започни да стреляш.

— Точно това ми се стори, че чух. Мисля, че не би било зле и аз да си направя завещанието.

— И, за Бога, опитай се да стреляш точно — продължих аз, погледнах си часовника, изправих се и пуснах пистолета в кобура, който беше окачен под мишницата ми. — Да тръгваме. Ако не ти се обадим до полунощ, Пола, свържи се с Мифлин и му разкажи всичко.

— Аз ще й се обадя — заяви Кърман, който изглеждаше притеснен. — Е, по дяволите, поне се надявам, че ще го направя!

— Внимавай, Вик — каза тревожно Пола.

Потупах я по рамото.

— Не мога да те разбера. Притесняваш се за нещо толкова дребно като отвличането на един човек, а си готова да ме изпратиш в стая, пълна с освирепели наркомани. Не се вдетинявай. Помисли си само колко пари ще изкараме.

— Добре, само не постъпвай неразумно — отвърна тя, опитвайки се да се усмихне. — И, за Бога, не се фукай пред тази богата блондинка.

— Изнервяш ме. Хайде, Джак, да се измъкваме оттук.

Тръгнахме заедно по коридора към асансьора.

— Дали нямаме малко време да пийнем по нещо? — попита с надежда в гласа Кърман, когато стигнахме до партера.

— Не, но в колата има бутилка. Моля те, Джак, не прави грешки. Задачата може да се окаже неприятна.

Кърман потрепери по-силно от нормалното.

— На мен вече ми изглежда доста неприятна.

Вмъкна се отзад в буика и клекна на пода. Метнах едно одеяло отгоре му.

— Ще ми бъде ужасно забавно — отбеляза той, подавайки глава изпод гънките на одеялото. — Колко време смяташ, че ще трябва да прекарам под тази гадост?

— Около три-четири часа, не повече.

— В тая жега ще се чувствам като в сауна.

— С настъпването на вечерта ще се захлади — успокоих го аз вяло и подкарах колата. — Имаш цяла бутилка скоч, която ще ти помогне да убиеш времето, само че не бива да пушиш.

— Не бива да пуша? — гласът му се извиси до крясък.

— Слушай, престани да се правиш на глупак. Ако тези господа разберат, че си в задната част на колата, ще ти разпорят корема.

Това го накара да млъкне.

Изминах двете мили на частния път много по-кротко, отколкото преди. Взех бавно и приятно завоя и спрях на един ярд разстояние от оградата на двора.

На топлата светлина на вечерното слънце къщата изглеждаше така, както би изглеждала всяка къща, за която са похарчени един милион долара. Черният кадилак стоеше пред входа. Недалеч двама китайци градинари късаха увехналите рози от храст с оформена като чадър корона. Работеха така, сякаш това щеше да бъде основният им източник на приходи през следващите девет месеца. Навярно беше така. Големият плувен басейн блестеше на слънцето, но никой не плуваше в него. Отвъд огромната шир на гладката като кадифе тревна площ в долната част на градината под терасите шест пурпурни птици фламинго ме гледаха надменно с вдървени крака — нереални като синьото небе на пощенска картичка с изглед от Италия.