Джеймс Чейз - Разбери сам

Този ден в Оушън Енд имаше всичко, освен щастие.

Погледнах към къщата. Тревисто зелените капаци покриваха прозорците, а над входната врата плющеше сенник на бежови и зелени райета.

— Е, до скоро виждане — казах тихо на Кърман. — Влизам.

— Приятно прекарване — гласът му прозвуча горчиво изпод одеялото. — И не прави икономии. Слагай повече лед в уискито.

Прекосих терасата и забих палеца си в бутона на звънеца. През стъклата на вратата се виждаше голям вестибюл и мрачен прохладен коридор, който водеше към задната част на къщата.

По коридора се приближи висок, слаб възрастен мъж и отвори вратата. Изгледа ме любезно. Помислих си, че оценява костюма ми и му се иска да ми купи нещо по-добро, което да не излага къщата. Но вероятно грешах. Може би въобще не мислеше за мен.

— Мисис Дедрик ме очаква.

— Вашето име, сър?

— Малой.

Стоеше на входа, без да мръдне.

— Имате ли визитна картичка, моля?

— Да, имам и петно по рождение. Напомнете ми да ви го покажа някой ден.

Изсмя се учтиво като възрастен вуйчо, който би трябвало да се радва на многообещаващия си племенник.

— Безброй господа от средствата за масова информация се опитват да се срещнат с мисис Дедрик. Трябва да сме предпазливи, сър.

Имах чувството, че ще стоя там до следващото лято, ако не се подчиня, затова си отворих портфейла и му показах визитката си — личната, а не служебната.

Отдръпна се встрани.

— Бихте ли почакали във всекидневната, сър?

Влязох в стаята, където беше застрелян Суки. Мексиканският килим беше почистен. Тази вечер не ме посрещнаха търкалящи се наоколо трупове, нямаше уиски със сода, до което никой не се беше докосвал, нито пък угарка от цигара, готова да падне и да повреди полираната отново повърхност на масата.

— Ще ви бъда благодарен, ако задигнете за мен едно двойно уиски с много лед.

— Разбира се, сър.

Понесе се през стаята към бюфета, върху който имаше бутилка „Хейг“, чаши, кофичка с лед и „Уайтрок“.

Слушах внимателно, докато се движеше, но не чух костите му да скърцат. Бях изненадан. Изглеждаше достатъчно стар, за да му скърцат костите. Но независимо от възрастта, когато започна да бърка напитката, се оказа на ниво. Тази, която ми подаде, беше толкова силна, че спокойно можеше да преобърне пони, теглещо двуколка.

— Ако ви се прииска да прегледате вестниците, докато чакате, ще ви ги донеса, сър.

Отпуснах се върху креслото, което ме прие така, сякаш ми правеше услуга, опънах краката си и внимателно закрепих чашата на облегалката.

— Мислите ли, че ще чакам дълго? — попитах аз.

— Нямам много опит в тези работи, сър, но ми се струва, че няма да се свържат с нас, преди да се стъмни — стоеше пред мен и не се различаваше особено от птиците фламинго в долната част на градината, целият отдаден на службата, която заемаше, откакто се помнеше. Беше прехвърлил седемдесетте, но сините му очи все още гледаха живо и зорко. Наваксваше липсата на бързина с умения, натрупани с времето — дългогодишен прислужник на семейството, сякаш дошъл от Холивуд, прекалено автентичен, за да бъде истински.

— Сигурно сте прав. Май че ще ни отнеме три-четири часа, нищо чудно и повече. — Изрових пакет цигари от джоба си. Преди да лапна цигарата, той беше запалил клечка кибрит. — Не разбрах как се казвате.

Посивелите му вежди се повдигнаха.

— Уодлок, сър.

— При кого сте работили — при мисис Дедрик или при мистър Маршланд?

— О, при мистър Маршланд, сър. Той ме изпрати временно при мисис Дедрик и аз съм много щастлив, че мога да й служа.

— От дълго време ли сте В семейството?

Той се усмихна благо.

— От петдесет години, сър. Двайсет години при мистър Маршланд старши и трийсет — при мистър Маршланд младши.

Това постави началото на приятелските ни взаимоотношения и аз попитах:

— Запознали сте се с мистър Дедрик, когато е бил В Ню Йорк, нали?

Благото изражение изчезна като юмрука, когато човек разтвори пръстите си.

— О, да, сър. Той прекара няколко дни при мистър Маршланд.

— Не съм го виждал. Говорил съм по телефона и съм чувал много за него, но тук като че ли няма негови снимки. Как изглежда?

— Добре сложен мъж, тъмнокос, висок, спортен тип, с много приятни черти. Не смятам, че бих могъл да го опиша по-точно, сър.

— Харесва ли ви?

Прегърбеният старец застина.

— Не разбрах дали искате вестници, сър? Чакането може да Ви се стори малко отегчително.

Бях получил отговор на въпроса си. Очевидно този възрастен мъж по някаква причина си падаше по Дедрик толкова, колкото аз по юмрука в челюстта.