Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

По това време не водеше полов живот, макар че ѝ липсваше. Когато от службата организираха парти за Ан Самърс, Тери си поръча вибратор. Тя го използва веднъж, после го изтърва във ваната и батериите му започнаха да изпускат жълта лепкава течност. Мо ѝ беше казала, че проблемът с вибраторите е в тяхното студено безразличие. Страхотни са да те доведат до оргазъм, но без никакво внимание от тяхна страна. Когато беше с мъж, това винаги я притесняваше, защото той постоянно търсеше ерогенните зони и се интересуваше само от броя на оргазмите ѝ, за да задоволи самолюбието си на любовник.

На нейното поколение му беше по-лесно, отколкото на поколението на майка ѝ. Но макар че гредите на вратата бяха изместени надясно, целта на играта пак беше да вкараш най-много голове.

Мо започна да ѝ прави масажи. Тя не докосваше ерогенните зони, но и двете знаеха, че Тери се възбужда, ала не отдаваха внимание на това. Веднъж тя я помоли да не спира. Нямаше нито фойерверки, нито земетресение или пък някоя удивителна странност в желанието ѝ. Просто ѝ беше хубаво и тя го искаше, но после се почувства виновна. Двете станаха любовници, но Тери не се смяташе за лесбийка. После Мо престана да води момичета вкъщи. Когато я попита защо, Мо ѝ каза, че е влюбена в нея.

Тери се ядоса, излезе и преспа с най-пияния художествен директор от службата. После се върна при Мо и повърна. Мо изчисти, без да ѝ каже нищо. Тери завърши вечерта в леглото ѝ.

Двете бяха заедно шест месеца. Те нямаха официален ангажимент една към друга, но като монахини в манастир, месечните им цикли бавно се синхронизираха, нещо като женитба на телата, която ставаше все по-дълбока.

Тери знаеше, че връзката им няма бъдеще и тя, а не Мо щеше да я скъса. Все пак искаше да вземе решение, каквото и да е то, за да си докаже, че не се е оставила като Дейвид и останалите на течението. Тя писа на предишния си преподавател, за да разбере може ли да се върне в Оксфорд. Изненада се, когато той ѝ отговори сърдечно. Беше чул за раздялата ѝ с Дейвид и би се радвал тя да завърши доктората си. Разбира се, не можеше да ѝ издейства стипендия, но щеше да я подготви заедно със студентите. Тогава продадоха къщата в Уондеуърт. Тя и Дейвид излязоха от брака си по-богати с осемдесет хиляди лири. Дейвид веднага вложи дела си в по-малка къща в Стрийтхам. Тери започна да търси в Оксфорд нещо, което да ремонтира, защото беше добила богат опит по време на брака си, но искаше къща, където да живее, а не само да инвестира в нея.

Когато подписаха договора, съобщи на Мо.

Вече заспиваше, когато отново чу котката. Беше минал час, но звукът рязко я събуди. Сега беше различен. Преди бе гневен вик, а този път по-сърцераздирателен, насечено пронизително мяукане. Вик на животно, което беше измъчвано.

Идваше от долния етаж на къщата.

— Мо! — извика Тери.

Отговор нямаше.

Тя се измъкна от леглото и се опита да надмогне страха си. Крушката на стълбището беше непоносимо ярка за сънените ѝ очи. Слезе на пръсти по скърцащите стълби. Шумът идваше изпод босите ѝ крака, от мястото, където бяха изхвърлили празните кашони. Тя се ослуша за миг, викът я прониза отново — внезапен вопъл на агония — и космите ѝ настръхнаха.

Даже при запалена лампа в нишата се виждаше трудно. Тери предпазливо се приближи. Ако котката агонизираше, тя не искаше да пострада от ноктите и зъбите ѝ. Тогава я видя в една от кутиите, червените ѝ очи я гледаха с ярост, а около нея имаше нещо бяло. Бялото петно се размърда и Тери съзря куп новородени котенца.

Котката пак измяука и още едно лъскаво вързопче се плъзна навън, като се опитваше да се измъкне от топката слуз, която го обвиваше.

Всичко стана ясно — виковете, отчаяният опит да влезе през прозореца на спалнята, разширеният таз, който Тери зърна, докато котката бягаше. Тя се бе опитвала да намери тихо местенце, където да роди малките си. Тери преглътна и се опита да я успокои. Майката ближеше последното новородено, докато другите две търсеха зърната ѝ. Котката излапа дългата нишка плацента, както чревоугодник чиния със спагети.

Тери събуди Мо, защото знаеше, че би искала да види малките.

— Имаме гости — каза ѝ тя, докато полузаспалата ѝ приятелка не можеше да схване какво става.

— Ела да видиш — заведе я на долния етаж и ѝ показа кашона. Мо се приближи и надникна. Като видя котенцата, нададе вик на задоволство.

— Откъде се взеха? — прошепна тя.

— Не знам. Може би е на съседите. Не разбирам как е влязла. Дали има нужда от нещо?