Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

„Театрално дружество Хертфорд. Миналата година, през зимата, ние успешно поставихме «Сън в лятна нощ», разкриваща мрачната страна на Шекспировата комедия. Сериозните драматични актьори са винаги добре дошли.“ Звучи забавно. „Клубът «Муслона». Организира първенства с пръчката на Мечо Пух за търсене на северния полюс и изричане на заклинания.“ Мили Боже! Какво стана със стачкуващите и с промяната на света. Слушай, има още. „Дружество на зюмбюлите. Посветено на пиенето, упадъка и твърдението на Сандлер, че поезията е синтез от зюмбюли и бисквити.“ Мо хвърли книгата на пода.

— Днес открих, че студентите са досадни и егоцентрични, но ако знаех, че се връщаш при тях, щях да те вържа за масата в кухнята.

— Не ставам за член на такова дружество — отбеляза кротко Тери. — Не съм студентка. Не съм членувала в тях, дори като студентка.

Тя разбираше защо Мо беше кисела. Никога нямаше да са толкова близки. В понеделник Мо щеше да се върне в Лондон, за да снима реклами за дамски превръзки, докато Тери щеше да започне доктората си. Въпреки че Мо обеща да идва, техните пътища се разделяха. Да се напият тази вечер за сбогом.

Тери седна в леглото, ослуша се и зачака. Крясъкът, който я събуди, пак се повтори, и то така близко, че за момент тя помисли, че идва от стаята. Тя сдържа дъха си, без да издаде нито звук.

Две святкащи очи я гледаха с ярост през прозореца. Тя потрепери, после си пое дъх с облекчение. Беше котка. Под самия прозорец имаше навес. Животното просто се бе изкачило по полегатия покрив.

Стана от леглото и тръгна към котката, като се опитваше да не я изплаши. Зад гърба ѝ Мо мърмореше нещо, все още сънена. Тери се приближи до прозореца, но котката се обърна, пързулна се и падна на плочника. На нея ѝ се стори, че видя нещо розово отзад, като рана. Котката беше вече далеч, когато тя осъзна, че това беше лъщящата и разширена вулва на животното. Докато гледаше занемарената градина, снежнобяла на лунната светлина, тя пак я зърна, преди да се изгуби под сенките.

Мо запали лампата. Градината в миг изчезна, заменена от сребристочерното отражение на Тери, гола, по тениска и с разчорлена коса.

— Какво стана?

— Беше една котка — каза тя, като се върна в леглото — Беше странно — тя потрепери, — задните ѝ части бяха разтворени.

— Може да е била разгонена.

— Като я чух, че се опитва да влезе… Бог ми е свидетел, че не съм суеверна, но…

— Не позволявай да те баламосват с убитото момче — каза Мо. — Те ще се опитат. Няма да им харесва, че си момиче, а не те е страх. Ще се опитат да те изплашат. — Тя докосна косата на Тери и прошепна: — Ела…

Устата на Мо беше лепкава от съня, с вкус на паста за зъби и шампанско. Тери я целуна дълбоко, езикът ѝ мина по познатите очертания на зъбите ѝ, телата им се доближиха, гърдите им се долепиха една до друга и тя провря десния си крак между бедрата ѝ. Улови дъха ѝ и се удиви на бързата им възбуда. Сексът с Дейвид беше енергичен и бурен, с масажиране и прегръдки. Всичко, което правеха с Мо, беше да лежат една до друга. Само след няколко минути тя се почувства като част от жироскоп, издигащ ги към оргазъм. Облиза пръстите си и ги плъзна между бедрата на приятелката си.

След това Мо мигновено заспа. Тери я прегърна, заслушана в звуците на новия си дом. Даже отдалеченото движение на колите изглеждаше различно от лондонското и ехтеше по-различно в празната къща.

С Дейвид се запознаха в университета, но връзката им се задълбочи, едва когато той намери работа в града, а тя започна аспирантурата си. Това беше времето на финансовата дерегулация, наречена „големият удар“. Търговските банки предлагаха абсурдни заплати — като треньор, той печелеше годишно повече, отколкото беше нейната стипендия за целия ѝ докторат. Затова не се наложи Дейвид дълго да я убеждава да потърси работа в Лондон. Техен приятел, който беше главен експерт-счетоводител в една от големите рекламни агенции, ѝ уреди интервю за плановик, като ѝ помогна в създаването на стратегии, за новите кампании и в проучването на работните групи, занимаващи се е потребителите. За нейно учудване, тя откри, че е доста добра. Опитът ѝ в разчитането на текстове и в анализирането на литературния символизъм ѝ помогнаха да интерпретира отговорите на потребителите толкова лесно, че ѝ оставаше само да докладва за тях, и тя скоро доби репутацията на плановик, който се бореше за квалифицирана работа. Всички във фирмата я обожаваха, дори когато се налагаше непрекъснато да отблъсква ухажванията на художествените директори.