Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Когато се върна, Мо срамежливо ѝ подаде голям пакет, умит във вестник.

— Това е подарък за теб. По случай новата къща.

— О, Мо — Тери се почувства неловко. Тя дори не се беше сетила да вземе нещо на Мо. Отвори го. Беше една от снимките, които Мо ѝ беше направила, майсторски кадър на едното ѝ рамо, отпечатан на сребристочерна хартия в семпла рамка. Тери се изненада сама от себе си, когато започна да плаче. Дали от благодарност, от вина, че зарязва приятелката си, или от носталгия по дома, който вече го нямаше, тя не можа да разбере.

Тази нощ опитаха да се любят, но не се получи. Никоя от тях не усещаше желанията на другата и накрая стана ясно, че нямаше смисъл. Липсата на страст между две жени не можеше да се симулира, нито да се прикрива.

Тя се събуди посред нощ. Мо я нямаше, но през вратата се процеждаше светлина. Стана да я потърси.

Мо боядисваше в спалнята, която бяха ремонтирали наполовина; беше гола и яростно размахваше четката нагоре-надолу. Хвърчаха пръски боя, а самата тя цялата беше бяла с бледолилав оттенък.

Като чу Тери, тя се обърна. Очите ѝ бяха зачервени и подути. После пак се обърна към стената и продължи да боядисва.

Тери застана зад нея. На пода лежеше чисто нова четка. Тя я взе и я разопакова. После нежно погали с нея гърба на Мо. Мо застина. Потрепери и затвори очи. Тери движеше четката по гърба ѝ, като се опитваше да намери мястото: между раменете ѝ, което щеше да я накара да се извие в дъга. Тя движеше четката по продължение на ребрата ѝ, а с външната ѝ част докосваше гърдите ѝ. Мо опря ръце на стената и отпусна цялата си тежест върху тях, като някой, когото претърсват за оръжие. Тери продължи да движи ръката си в бавен и равномерен ритъм. Когато докосна всяка част от тялото на Мо, тя продължи по задната част на бедрата ѝ. Усещаше възбудата на приятелката си, пикантното ѝ познато ухание започна да я възбужда. Остави четката на пода и проникна в нея с пръсти.

Тери я притискаше отзад и я накара да се наведе, докато се опитваше да достигне и улови гърдите ѝ. Използва тласъците си, за да отърка бедрата на Мо в прясната хлъзгава боя. После допря ръка до клитора ѝ и я остави там, докато ритмичните движения свършиха своето. Никога не се бяха любили така. Беше силно и страстно и съвсем неочаквано. Като стенеше и скърцаше със зъби от удоволствие, Мо свърши. Това накара и Тери да свърши. Двете се свлякоха до стената, смееха се и крещяха. Телата им бяха хлъзгави от боята и потта им.

Тери спря на площадката на стълбите пред вратата на преподавателя си, първо, защото беше на последния етаж и искаше да си поеме дъх, и второ, защото искаше да послуша Бах, който се чуваше зад вратата. Още като студентка, веднъж бе подразнила Редж, че е превзетост да имаш клавесин в стаята. Той я беше погледнал учудено, а после ѝ каза:

— Пиано нямаше да мога да кача по стълбите.

После продължи да ѝ свири знаменитата кръчмарска версия на „Купонът на мама Браун“, макар че на нежните звънтящи струни на клавесина тя звучеше по-скоро като Бах. Такъв си беше Редж — горд, че произлиза от работническата класа; той очевидно не осъзнаваше, че животът му сред възвишената атмосфера на университета го причисляваше към работническата класа по-слабо даже и от самия Папа. Тери помнеше колко обиден беше, когато разбра, че му бяха измислили прякора „Кралицата“.

Тя почука. Свиренето спря и той каза „Влез!“ така, какао го беше казвал всяка седмица през трите години, когато изкачваше стълбите, за да дойде на консултация.

— Скъпа Тери!

Редж. Те се прегърнаха. Дори стаята миришеше по същия начин, помисли Тери, силен аромат на нагрети от слънцето кожени столове и шери. И Редж бе същият: нисък, около петдесетгодишен енергичен мъж. Единствената разлика, която тя откри, беше, че вместо тесните дънки, които той носеше под официалната тога, сега бе облечен в спортни панталони, за да не стягат малкия му корем.

— Моля, заповядай — той ѝ посочи едно от кожените кресла. Преди да седне в другото, той отметна полите на тогата си с познатия ѝ жест, който повече от миризмата и клавесина я върна в студентските ѝ години. — Разкажи ми всичко.

Тя го направи. Редж беше отличен слушател, защото беше слушал доста студенти да му четат есетата си. Както насърчаваше студенти като Тери да преследват най-радикалните си феминистки теории, така не можеше да зареже традицията да се четат есетата на глас. Той беше много чаровен. Ежегодно преспиваше с две или три от най-интелигентните и красиви студентки. Тери подозираше, че една от причините, поради която той настояваше тя да се върне, беше, че никога не успя да я прелъсти. Не се обиждаше от отказите ѝ, а тя не прие нито едно от предложенията му. Струваше ѝ се, че постъпва възпитано, макар че много от студентите биха го счели за непростима обида срещу длъжността му.