Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Детективът Ричард Джъдлър не изглеждаше доволен. Той водеше едно разследване за убийство, стигнало до задънена улица, беше си разтегнал мускул на врата в играта на ръгби предния ден, като състезател в отбора на полицията, а сержантът от приемната току-що му бе звъннал за някаква жена, дошла да съобщи, че котката ѝ била свидетел на убийство. Само това му липсваше — половин час с някоя умопобъркана старица, която смята котката си за Шерлок Холмс. Той затвори с досада телефона и погледна набързо през стъклената врата на офиса към бюрата отвън да избере кой да поеме разговора вместо него, но за съжаление нямаше никой, освен една млада полицайка — детектив, която работеше над купчина доклади за отпечатъци от пръсти.

— Детектив Хюз, елате с мен — каза той, докато си обличаше якето.

— Сър? — дотърча енергично Джейн Хюз, доволна, че се изтръгва за миг от монотонната си работа.

— Не се въодушевявай. Това е само интервю. В стая седем. Става въпрос за жена, чиято котка била свидетел на убийство. Дано не са я отвлекли извънземните, преди да дойде тук — добави той под носа си.

Само след пет минути отношението на Джъдлър беше различно. Жената не беше стара, а млада и привлекателна. Джони Хюз си помисли, че щом се наложеше, инспекторът по-добре от останалите ѝ колеги мъже игнорираше фактора пол. Той попълваше формуляра и я попита за името и адреса.

— Тери Уилямс, Уест Стрийт 57, Осни — отговори тя.

Джъдлър присви очи.

— 57 ли казахте?

— Точно така — отговори Тери и се опита да издържи погледа му.

— Откога живеете там?

— От тази неделя.

— Знаете ли, че разследваме мистериозно убийство, което е станало в тази къща?

— Да, знам.

Той я погледна многозначително.

— Ако това ви успокоява — добави той, — опитът е показал, че убийство рядко бива извършвано повторно на същото място.

— Благодаря — каза Тери. — Малко съм нервна. — Тя му каза, че изгарянията по котката може да са от поялника, с който е убит студентът.

— Това се връзва с показанията на една от съседките, сър — прекъсна я Джейн, докато ровеше из документите — Шийла Гибсън. Единственото, което тя чула след края на партито, била борбата между котки около три часа след полунощ. Ако това не е била борба между котки, а воят на обгорената китка, можем да предположим, че е станало преди самото убийство. Така по-точно ще научим и неговия час.

— Госпожо Уилямс, информацията ви беше изключително полезна — каза Джъдлър, като остави химикала настрана.

Тери се съмняваше.

— Може би е така за часа на убийството. Но аз дойдох заради Женския център. Запознах се с жената, която го ръководи, и чух за онова писмо — тя направи пауза.

— Имате ли друга информация за нас, госпожо Уилямс?

— Не, нямам повече информация. Става дума… Извинете, но мисля, че не си направихте правилни заключения от това, което ви казах.

Полицаите я погледнаха озадачено.

— Споменах ви, че котката изяде няколко от малките си — продължи тя. — Аз не съм специалист, но смятам, че имаме работа с жена. Ако според вашата теория студентът е бил убит, защото е мъж, тогава това се обезсмисля. Защо убиецът ще измъчва женска котка, след като убива мъже?

Настъпи мълчание, докато Джъдлър осмисли това, което тя му каза.

— Трябва да се помисли сериозно по този въпрос — каза той накрая.

— Може ли да видя писмото?

— Да го видите? Не е възможно. Това е доказателство в разследването на убийство. Благодарим ви, но…

— Аз ще го пазя, инспекторе, аз съм човек на науката. Изучавам литературни произведения. Може би сте забелязали, че действията на убиеца са много сходни с пиесата на Марлоу за смъртта на Едуард Втори. Писмото сигурно има някаква връзка с пиесата. Глупаво е да изпуснете възможността да го види един експерт.

Джъдлър кимна на Джейн, която отвори папката и извади фотокопие. Оригиналът беше на лист хартия за писма, на който бяха отпечатани няколко реда. Тери го прочете на глас:

Хю Скот беше убит, защото беше мъж. Спести гориво, изгори мъжете. Всички мъже са изнасилвачи. Сестрите, които не знаят пощада, ще господстват.

И долния край на страницата, точно както ѝ беше казала Лизи, имаше надпис, че хартията се продава в помощ на Оксфордския женски фонд.

— Е? — попита той.

Тя поклати глава.

— Съжалявам.

След като се представи за експерт, сега се чувстваше като пълна глупачка.

— Какво очакваше? — попита я любопитно инспекторът.

Тя вдигна рамене.

— Не знам. Имах чувството, че сте на погрешна следа относно Женския център — тя отново го прочете. — Кои са сестрите, които не знаят пощада?