Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Тя му разказа набързо за раздялата си с Дейвид. Редж не каза нищо. Тя подозираше, че той никога не е очаквал бракът ѝ да бъде успешен. Като премълча за Мо, понеже той се ползваше с лошата слава на клюкар, а тя искаше част от нейния живот да си остане лично неин, Тери завърши разказа си с покупката на къщата на остров Осни и посещението на котката.

Той повдигна учудено вежди.

— Значи ти си купила университетската къща? Трябваше да се сетя от безумните описания, които се носят, на твоята личност.

— Цената беше изгодна. И наистина е хубава къща.

— Да, винаги е била популярна сред студентите. Някои от тях бяха твърдо против продажбата ѝ, като се има предвид с колко малко къщи разполага университетът. Сигурно им е било обяснено, че това се налага от гледна точка на безопасността им, а не от това, че цените на къщите ще паднат следващите няколко години. — Той скептично се усмихна.

— Познаваше ли мъртвия студент, Редж?

— Хю Скот ли? Естествено. Беше един от моите второкурсници.

— Какъв беше? — полюбопитства тя.

Редж се навъси.

— Златно момче. Надарен млад ум с целия живот пред него.

— Редж!

Редж се изкиска.

Не сме ли жестоки? Всъщност той беше един от онези меланхолични Хенриновци, които бяха приемани, защото бяха добре образовани. Изключително красив, разбира се не душевно, макар че едва ли го осъзнаваше. Пишеше ужасно стихове, но беше явно, че съдбата му е отредила престижна диплома и работа в търговска банка. Всъщност ми напомняше скучния ти бивш съпруг.

Тери се опита да добие неодобрително изражение, но в действителност беше огромно облекчение поне веднъж да не говори сериозно на тази тема. Той пак се изкиска.

— Трябва да отида в полицията рече тя.

— И защо трябва да го правиш?

Тя му разказа за канибализма на котката и изгарянията, които може би бяха от поялник.

— Нека ти дам един съвет — този път беше сериозен. — Университетът е решил да стои в сянка по случая.

Имаше предпазлив разврат и ободряващо вземане на наркотици, но нищо прекалено според нормите по това време.

— Какво общо имат „Катамитите“ е това?

— Знаеш ги какви са журналистите. Добре би им дошла една история за университетски клуб. Привилегирована младеж с повече пари, отколкото здрав разум, нещо от сорта. Като се има предвид и завещанието на младия Скот.

— Мислиш, че някой ще намери връзка само защото се наричат „Катамити“? Стига, Редж. Никой никога не е и помислял, че „Катамитите“ са били очарователни гейове — даже обратното, доколкото си спомням. Това е просто начин за студентите да epater le bourgeois 2 2 epater le bourgeous (фр.) — да смаят буржоазията; .

— Направѝ това, което считаш за правилно — отбеляза кротко Редж.

Тя въздъхна.

— Трябва да се справя с това. Следобед ще отида до полицията.

— Признай си — замислено попита той, — не е ли иронично да говориш с полицията за убийство?

— Ти така и не одобри темата на дипломната ми работа.

Редж изпухтя.

— Не бива да мислиш така. Хубаво е да имаш експерт в своята област, когато в университета бъде обявен новият председател на катедра.

— Председател на катедра. В Оксфорд? Шегуваш се.

Криминалният роман беше моден тогава. Студентите считаха, че вече достатъчно е писано за „Ролята на природата в произведенията на Уърдсуърт“, но сред по-старите академици той още се считаше за повърхностен жанр, за да заслужава критически анализ. На студентите, като Тери, които искаха темата на доктората им да бъде детективският роман, дипломните ръководители гледаха подозрително.

Редж зацъка с език.

— От небето ли падаш? Аз мислех, че навън в реалния свят хората поне вестници четат. В момента много се пише за Оксфорд. Като започнем с предложението за председател на катедрата по криминалистика, спонсорирано от Д-р Чонг.

— Чонг? Да не е кореец?

Редж кимна.

— Електронен милионер, но ако съдим по покачването с три пункта на ценните книжа днес, може вече да е милиардер. Освен това е голям любител на криминалните романи.

— Чувала съм за него, но не знаех, че е доктор.

— По едно щастливо съвпадение, Тери, почетната докторска степен е присъдена преди две години на Ким Чонг от нашия университет — той се усмихна. — Отмъкнахме го под носа на другите. Само Единбург бяха пред нас, но им видяхме сметката. Всичко това се обяснява с факта, че Ким Чонг е завършил като магистър университета „Сейнт Мери“. Може и да е съвпадение. Бил е приет преди седем години.