Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Лизи я погледна изненадано.

— Имаш право. Не бях се сетила.

Глъчката в заведението утихна за малко, но пак се засили. Жените не обърнаха никакво внимание на тримата, които влязоха в кафето. Полицаят, полицайката и мъжът с кожено яке, демонстративно отидоха до бара, а после влязоха в тоалетните. Набързо огледаха всяка от тях, после минаха покрай масите и тръгнаха към вратата. Точно когато бяха до Тери, една жена от съседната маса извика:

— Имаш хубава униформа, сладурано. Някой път може да изпробваме белезниците ти.

Избухна смях. Полицайката се изчерви, но продължи да върви невъзмутимо.

— Това беше глупаво — рече Лизи.

— Така ли ви притесняват? — попита Мо, когато полицаите излязоха, изпратени от яростно възмущение.

— Така. Понякога спират клиентите на излизане, разпитват ги или ги претърсват за наркотици. Адвокатката ми подаде официално оплакване. Тя е страхотна. Клиентка ни е и не взема пари за услугите си. Но очевидно, че не правят нищо, за което не са упълномощени. Вероятно ще чакаме, докато не попаднат на следа. Или докато не убият някой друг.

Тя говореше спокойно, но в приведените ѝ рамене се долавяше напрежение. — Според мен убиецът е мъж. И то доста объркан. Жена не може да извърши подобно нещо.

— Защо? Как е извършено убийството? — попита Тери.

— Нима не знаеш? — Лизи беше изненадана. — Бил е промушен с поялник.

— Да не мислиш за същото, като мене? — попита я Мо.

Тери кимна утвърдително.

— Котката. Изгарянията. Почакай, Мо…

— Къде е бил промушен? — Мо попита Лизи.

— Имаш предвид къде в къщата или къде по тялото?

— Къде по тялото?

Лизи направи гримаса.

— Ако си психопат, има само едно място, в което да вкараш нагорещен поялник. — Тя кимна. — В задника.

Котката се беше излегнала, потриваше лапи и чистеше останалите котенца, сгушени под нея; те бяха малки като мишлета с невиждащи очи. Бяха само две. Още едно беше изядено, докато бяха навън.

— Ето, виж раните — посочи Мо. Тя опипа с пръст козината на котката и откри кафяв кръг от засъхнала кръв с диаметър от половин сантиметър. — Усещаш ли подутините под козината ѝ? Вече са зараснали, но са били дълбоки рани.

— Дали са от изгаряне?

— Кой знае. Може и да са белези от пиявици. Но защо са толкова много и как са попаднали там? Кърлежите по овцете причиняват същото, но не съм чувала котка да е хванала кърлежи.

— Откъде знаеш толкова много за това? — попита Тери.

— Израснала съм на село. Не се учудвай. Защо мислиш, че съм толкова яростна гражданка? Когато като дете си наблюдавал как расте тревата и най-интересното събитие в седмицата е било пътуването до Смит, пазарът в Камдън ти изглежда като рай.

Тери потрепери. Чудеше се къде в нейната тиха къща е лежало тялото със забит поялник. Ами да. В стаята на първия етаж. Тази, която е без килим. Полицията щом е приключила, го е изнесла навън и го е изгорила.

— Поялник — изрече Тери на глас. Даже не можеше да си го представи.

— Да. Също като Едуард Трети.

— Втори. Едуард Втори — поправи я Тери.

— Няма значение. Но символизмът не е характерен за откачена психопатка-феминистка. Ти как мислиш?

— Не знам — каза Тери. — В пиесата на Марлоу, Едуард е убит по нареждане на кралицата, защото я изоставил заради Гейвстън. — Тя въздъхна. — Хората свързват нажежения ръжен с неговата хомосексуалност, но всъщност е елементарно да убиеш човек по тоя начин, когато не искаш другите да разберат причината за смъртта му. Раната е почти невидима.

— Тери — каза Мо предпазливо, — не трябва ли да отидеш в полицията?

— Защо? Може да са само изгаряния от цигара, каквато беше първата ти мисъл. Не сме сигурни, че тези рани имат нещо общо с маниака на поялници. Освен това, как котката ще помогне на полицията? Показания не може да даде. Може да ни я отнемат. Помисли.

Мо не отговори.

Тери се ядоса и удари с юмрук по стената.

— Нямам нищо общо с това. Това е моят дом. Не знам нищо за никакво убийство. Не искам да знам нищо. Искам да ме оставят на мира.

— Звучи добре — каза Мо. — Ще боядисваме ли?

Тази вечер беше последната на Мо в Оксфорд. Следващата сутрин тя щеше да се върне с микробуса в Лондон. Предстоящата раздяла ги натъжи, те станаха непохватни и се умълчаха. Тери предложи да спрат да боядисват и да излязат, но Мо предпочете да боядисва. На Тери ѝ се стори, че ги предявява претенции към къщата. Нямаше нищо против. Заедно боядисаха стълбището и половината спалня. После Тери отиде да купи нещо за ядене.