Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

— Тъгува за дома — отвърна Маги. — Сигурно се чувства самотна толкова далеч.

— Нали има приятели? — възрази той. — През цялата ваканция се оплакваше колко е скучно вкъщи. — Той не можеше да си обясни тази промяна у дъщеря си. Тя беше отличничка на випуска в местната гимназия. Беше спечелила стипендия в Оксфорд и след първата година, като си дойде вкъщи, говореше самоуверено за живота в университета. А през последната ваканция беше унила и враждебна. Изведнъж му просветна.

— Да не е заради някое момче? — Маги въздъхна в знак на съгласие.

— Разкажи ми, тя е и моя дъщеря. Каква е историята?

— Никога не е споделяла, че има гадже.

— Мисля, че не ѝ е бил гадже — каза предпазливо тя. Бен удари баща си по главата с една подводница, една от неговите играчки, която се беше озовала на леглото. Маги му даде будилника да му отвлече вниманието. — Било е нещо друго.

— Какво имаш предвид?

— Тя е била увлечена по него, но не и той по нея.

— Нали винаги има следващ семестър?

— Не и тук.

— Защо?

— Спомняш ли си за убитото момче? — Андрю кимна. — Става въпрос за него.

Андрю се вторачи в тавана.

— Господи, не се учудвам, че се чувства така.

Джайлс паркира колата на моста Донингтън и се затича покрай брега към навеса с лодките. Останалите работеха усилено на ергонометрите или правеха лицеви опори под зоркото око на треньора Роди.

— Съжалявам, че закъснях — каза Джайлс.

— Наистина закъсня, но едва ли съжаляваш — Роди извади цигара и го изгледа проницателно. — Трябва да наваксаш. Петдесет коремни преси са достатъчни да изхвърлиш алкохола. И си лягай по-рано вечер, когато имаш тренировка.

Джайлс измърмори нещо, вмъкна крака под пейката и започна да прави коремни преси. Роди излезе прав, след малко вече се потеше като прасе.

Роди беше преподавател по съвременна история. Всъщност единствената му страст беше гребането. Преди четиридесет години беше гребал за „Дарк Блус“ в състезанията между университетите Оксфорд и Кембридж, за които и досега се говореше. Беше треньор на „Сейнт Мери Ейт“ повече от петнадесет години. През това време само „Ориел“ имаше повече победи от тях. Въпреки всичко се носеха слухове, че, докато бил треньор, кракът му не е стъпвал на лодка. Той не приличаше на другите треньори — пушеше, пиеше, псуваше и не се лишаваше от нищо. Някога тичаше по брега успоредно с лодката и наставляваше гребците. После загуби форма и започна да ги инструктира по мегафона, защото нямаше сили да крещи, а наедрялото му тяло едва-едва се люшкаше на велосипеда. Когато и това му беше трудно, един ден се появи на реката с радиопредавател и мотопед „Сузуки“, с който фучеше нагоре-надолу по калната пътека, с явно пренебрежение към местните норми на поведение. Собствениците на кучета трябваше да отскачат от пътя, когато Роди, загледан във водата, ги връхлиташе, докато с едната ръка управляваше мотопеда, а в другата държеше радиопредавателя. Оплакванията им обаче не биваха вземани под внимание. Полицията смяташе, че си има достатъчно проблеми за решаване и изобщо не ѝ беше до фанатици като Роди.

— Как си? — попита Роди, когато Джайлс се изправи. — Той издуха дима от цигарата си в лицето му. — Надявам се, че си добре?

— Добре съм — излъга Джайлс.

— Качвай се на ергонометъра.

В университета имаше само един точен ергонометър, но Роди притежаваше половин дузина, направени от Джон. Джон даваше лодките под наем. В единия му край беше монтирана плъзгащата се седалка за гребане, а също кръгло кормило за тренировки и ръчка. Щом се дръпнеше ръчката, кормилото се завърташе. Нобеловият лауреат и професор по физика беше проектирал измервателните уреди, показващи темпото на замахване при гребане. Роди обичаше да казва, че това е най-полезното нещо, което е сътворил през живота си.

Джайлс изсумтя и се прехвърли на уреда за изтезания на Роди, който се наведе над него.

— Да ти кажа честно, Джайлс, нуждая се от гребци, а не от пътници. Като гледам как третираш тялото си, постиженията ти никак не ме учудват. Трябва да помисля как ще повлияеш на другите в лодката. Дали няма да се шляят като теб и да си правят, каквото искат.

— Бъди честен, Роди — каза задъхано момчето. — Греба от четиринадесетгодишен.

— Хм. Познаваш ли Едуард Пиърс?

— Никога не съм го чувал. Къде е учил?

— Едва ли ще се сетиш. Отвъд езерото. Ходел на училище с лодка, за да не пътува три часа с автобус. Баща му го е научил да гребе. Той самият се е състезавал за Уорчестър. Бил е гребец в техния отбор.