Тони Стронг - Убийство в Оксфорд

Дорлинг се оказа детски писател и художник-илюстратор. Тя го попита дали пише за своите деца, но двамата с Джулия нямаха деца.

— Исках да остана в Оксфорд — обясни той. — Много от нас никога не си тръгнаха оттук. Умните, като Брайън, защитиха докторантура и после получиха университетски постове, а глупаците, като мен, трябваше да намерят друг начин да изкарват прехраната си. Но аз винаги съм рисувал добре и Брайън ме уреди при негов приятел в издателския бизнес. Героят от книгите ми, който се казва Дики — малкият дракон, ме направи платежоспособен. Длъжен съм да пиша по три истории годишно и банковият мениджър е щастлив.

— Всичко е твърде фройдистко — намеси се Джулия.

— Моля? — каза Тери.

— Драконовските му истории. Имам предвид, че той нарече проклетото същество Дики, когато започна. Не е задължително да си гений, за да разбереш, какво символизира 3 3 Dick (англ.) — мъжки полов член. — Бел.пр. .

Дорлинг се ухили дружелюбно, вероятно чувал тази интерпретация на благоверната си много пъти.

— Трябва да ти покажа историите — продължи Джулия, — за да разбереш какво имам предвид. Всичките са за този дракон, който читателите очакват да бъде голям, силен и жесток, но всъщност е колкото един малък пудел. И огънят, който бълва, все угасва. Трябва постоянно да яде къри, за да го запалва отново.

— Звучи сладко — каза любезно Тери.

— Също като тревогите на Дорлинг за големината на пениса му, но щом ни издържат, какво ми пука — Джулия вдигна рамене и се отдалечи да изучава тълпата.

Тери не искаше да се забърква в семейния спор, затова промени темата.

— Чувствам се ужасно, защото тук никого не познавам.

— Наистина ли? — измърмори Дорлинг. — Аз пък се чувствам ужасно, защото познавам всички.

За неин късмет, някой спря и я погледна:

— Не мога да повярвам. Тери?

— Алисън!

Не я беше виждала, откакто напусна Оксфорд, но ѝ беше приятно да я види сега. Усмихна се, каза довиждане на Ван Глат и си проби път през тълпата.

— Май току-що те спасих? — попита Алисън.

— Да. Дали само аз се чувствам така, или партито е много странно?

— О, Брайън харесва странните неща. Оставаш с усещането, че това са съмишленици, а не приятели. Може би така се чувстваш, когато те покажат по телевизията.

— Ти съмишленичка ли си?

Алисън се засмя.

— Не, за бога. Мъжът, с когото се срещам, ме доведе, но се изгуби някъде.

— Мъжът, с когото се срещаш? Значи вече не си с американеца?

— Това е дълга история. Да, не съм с него. А ти как си? Тук ли е Дейвид?

— Не. Разделихме се.

За нейна чест, тя не каза, че съжалява. На Тери ѝ беше писнало да считат развода ѝ за тежка загуба.

Карла Идън мина покрай тях, огледа Тери и се отдалечи.

— Какво знаеш за госпожа Идън? — попита Тери.

— Мисля, че беше студентка на Брайън. Сладка е, но не е умна като него. Предполагам, че в един брак има място само за едно гигантско его.

— Тя не е много любезна с мен. Мисли, че мъжът ѝ ще се опита да ме сваля.

— А той ще опита ли?

— Кой знае? В това е проблемът. Ако се опита, ще трябва да го разкарам, но не мога, преди да е направил първата крачка. Между другото, той само си играе тези странни игрички.

— Говорѝ за жена му през цялото време. Това обикновено помага. Гледай, говорим за вълка…

Тери се обърна. Брайън се приближаваше към тях с бутилка шампанско. Истинско шампанско от скъп сорт грозде, забеляза тя. Той успя да напълни чашата ѝ с жест, излъчващ еротика. Тя си каза, че не бива да е такава параноичка.

— Ловът май върви добре? — каза той с тих глас, като посочи Алисън.

„Той знае за мен и Мо“ — помисли Тери. Изведнъж параноята ѝ се стори нормално състояние на мозъка. Тя се усмихна и запали цигара.

— Харесва ми да гледам красиви жени, които пушат — продължи той. — Така изглеждат опасни. Смятам, че цигарените компании грешат, като намаляват все повече катрана в тях. Тъкмо триминутният допир със смъртта ги прави толкова атрактивни. Това, което трябва, е да ги направят още по-смъртоносни. Може ли? — той посочи пакета. Тя му даде една цигара, но да бъде проклета, ако му я запалеше.

— Първата ми цигара от пет години — замислено каза той, като изпусна първата струйка дим през пухкавите си устни, преди да го вдиша с наслаждение обратно. — Какво странно въздействие имаш над мен, скъпа.

Тери не каза нищо. Този мъж беше невъзможен.

— Тъкмо си говорехме за прелюбодеянието, Брайън — каза Алисън и погледна Тери дяволито.

— Имате предвид сексуалните връзки, а не моето шампанско, нали? — попита той невъзмутимо. Тери го наблюдаваше. Никога не беше виждала някой да си играе така умело с цигарения дим. Всеки момент той го издишваше през носа си, като при древен ритуал, а после го вдишваше през стиснатите си устни, сякаш надуваше тромпет, кашляйки след всяка изречена дума.