Джей Баркер: Шестото покварено дете

– А и обърка симптомите, между другото – продължи тя. – Това, което описа, е Ебола. От ТОРС няма да ти се сварят вътрешните органи.

– Иха, малките радости в живота… предполагам…

Клеър кимна към лаптопа на Клозовски.

– Имаш ли общия сбор?

– Не искаш да знаеш.

– Искам.

– Двайсет и три.

Клеър се оживи.

– Хм, не са толкова много, колкото си мислех. Можеше да е и по-зле.

Клозовски размаха пръст:

– Идентифицирахме двайсет и три потенциални жертви от досието на Ъпчърч и ги докарахме тук заедно със семействата им. Ако добавим съпругите/съпрузите и децата, общата бройка нараства на осемдесет и седем.

– Ох, мамка му… – въздъхна Клеър.

Веднага щом разбраха, че Ъпчърч заедно с партньора си убива хора, виновни за провала на лечението му, Клеър събра всички и ги доведе в болницата, предполагайки, че това е единственото място, където толкова голяма група хора могат да бъдат държани в безопасност. Именно на това бяха разчитали Ъпчърч и партньорът му – бяха заразили последните две жертви (Лариса Бийл и Кейти Куигли) с опасен патоген, понеже знаеха, че момичетата ще бъдат докарани тук, в най-близката болница.

Само за няколко часа девойките бяха успели да заразят не само хората, които Ъпчърч искаше да види мъртви, но и всички останали в болницата. Включително Клеър Нортън и Едуин Клозовски.

Портър ѝ се бе обадил, за да ѝ каже всичко това и да ѝ обясни, че патогенът е ТОРС, а партньорът на Ъпчърч – Ансън Бишъп. Цялата болница незабавно бе поставена под карантина. По протокол бяха уведомили Агенцията за контрол и превенция на заболяванията, откъдето реагираха незабавно и изпратиха спешен екип от местния си офис на летище „О’Хеър“. Екипът пристигна след двайсет и седем минути. Клоз засече времето. Докато чакаше, четири пъти си измери температурата.

Клеър все още се мъчеше да съзре някакъв смисъл в последния си разговор с Портър.

Човекът, който ѝ се обади, не звучеше като онзи, когото тя познаваше.

Звучеше победен. Пречупен.

Сам Портър знаеше неща, които не би трябвало да знае.

Когато Наш със специалния отряд щурмуваха къщата на Ъпчърч, откриха Ъпчърч в спалня, обзаведена за малко момиченце, на горния етаж. Малко момиченце обаче нямаше; само манекен, облечен в детски дрехи, а около него – разпръснати плюшени играчки и рисунки. Оказа се, че момичето не е нищо друго освен герой в комикс, който Ъпчърч бе създал. Ъпчърч се предаде. В мазето откриха Лариса Бийл, дрогирана и в безсъзнание. По-късно научиха, че е погълнала натрошено стъкло. Отначало мислеха, че Ъпчърч я е накарал да го стори, но се оказа, че е било по нейна инициатива – за да му попречи да я използва, както бе постъпил с другите. В писмените си показания Лариса обясни, че Ъпчърч е давел момичетата, докато умрат, след което ги е съживявал, за да научи по свой извратен начин дали има живот след смъртта. В мига, в който погълнала стъклото, вече била повредена и не ставала за „опитно зайче“.

Клеър не можеше да си представи дали тя самата би могла да вземе подобно решение. Силата, която Лариса Бийл бе демонстрирала, като не бе позволила подобен луд човек да се разпорежда със съдбата ѝ и я бе взела в свои ръце, бе невероятна. В момента младата жена се възстановяваше след операцията, при която лекарите бяха премахнали стъклото и бяха оправили пораженията върху гърлото, гласните струни и стомаха. Очакваха да се възстанови след нараняванията, получени в къщата на Ъпчърч, но се бяха проявили симптомите на заразяването с вируса, инжектиран от Ансън Бишъп в увреденото ѝ тяло. Дали щеше да се оправи, предстоеше да се разбере.

В кухнята в дома на Ъпчърч бяха открили Кейти Куигли, в безсъзнание, просната върху масата. В ръката си държеше малка бяла кутийка, пристегната с черна лентичка – „подписа“ на Ансън Бишъп. В кутийката намериха ключ за шкафче в болница „Строгър“. В шкафчето бяха медицинските картони на Пол Ъпчърч, както и една ябълка със забита в нея спринцовка. Според Портър в спринцовката имало чиста проба от въпросния патоген. Бишъп му казал, че ако Ъпчърч умре, ще разпространи патогена в по-голямо количество в друга част на града.

„И Снежанка опитала ябълката“, бе казал Портър.

Пол Ъпчърч, който в момента бе в операционната, след като бе припаднал в ареста, страдаше от глиобластома. Рак на мозъка, четвърти стадий. Портър бе казал на Клеър да открие човек на име д-р Райън Бейър, неврохирург в болницата „Джон Хопкинс“. Беше натоварила Клозовски с това – той го откри за няма и пет минути. Клеър се свърза с Франк Пул от ФБР и той уреди д-р Бейър да бъде докаран в Чикаго от Балтимор с един от самолетите на Бюрото. Самолетът излетя от международно летище „Търгууд Маршал“ малко след полунощ и кацна на „О’Хеър“ в 02:21 часа. Оттам д-р Бейър бе ескортиран с полиция до болница „Строгър“, където го преведоха покрай заразените с патогена и го вкараха в операционна на третия етаж, където вече го чакаше Ъпчърч, подготвен за операция от местен екип. Ъпчърч и Бишъп бяха убивали нееднократно, понеже смятаха, че Пол не е получил необходимите медицински грижи, за да бъде излекуван. За добро или зло това се бе оказало достатъчно, за да го изведе в самото начало на доста дълъг списък пациенти – в момента едно от най-големите светила в областта ровичкаше из главата му.