Джей Баркер: Шестото покварено дете

– Според Клеър Бишъп му е казал, знаеш това.

– „Бишъп му е казал…“ – повтори раздразнено Пул. – Бишъп му е казал, че е инжектирал двете изчезнали момичета с вируса ТОРС. След което ги е оставил в онази болница е Ъпчърч като някакъв троянски кон.

Пул все още се мъчеше да си изясни тази част. Кейти Куигли и Лариса Бийл – и двете обявени за изчезнали, и двете открити в къщата на Ъпчърч. Портър твърдеше, че са инжектирани с някакъв модифициран щам на вируса ТОРС. Цялата болница в момента беше под карантина и правеха кръвни проби, за да установят дали това е истина, или не. В най-добрия случай беше някаква гадна шегичка. В най-лошия…

– Бишъп го разиграва – продължи Пул. – Това е напълно в стила му.

– Казал е на Клеър, че се е осрал. Казал ѝ е, че съжалява. Невинен човек няма да изрече подобни неща.

– Да, ама виновният човек бяга. Не седи в стая и не чака ченгетата да дойдат и да го заловят. Виновният прикрива следите си и изчезва.

– Откраднал е веществени доказателства – възрази Пул. – Не се е подчинил на заповедите. Отишъл е до Ню Орлиънс, измъкнал е от затвора жена, открита мъртва малко след това. Още един мъртвец се появява тук. Именно затова не трябва да разговаряш с него: прекалено си близо, за да видиш как стоят нещата наистина. Забрави, че ти е партньор. Забрави, че ти е приятел. Виж доказателствата. Погледни на него като на заподозрян. Докато не си в състояние да постъпиш така, няма как да си обективен. А ако не си обективен, се превръщаш в част от проблема.

Пул взе разпечатката и прочете текста отново.

– Къде е лаптопът сега?

– Горе, в компютърния отдел.

– Обади им се и им кажи да го опаковат като веществено доказателство – нареди Пул. – Не искам твоите хора да се докосват до него. Целият ти екип е компрометиран. В лабораторията на ФБР ще го разглобят на парченца и ще анализират данните. А какво става със снимките и нотните тетрадки, които са намерили в стаята заедно с него?

Наш не каза нищо.

– Не ме карай да повтарям.

– Снимките все още са си в хотел „Гийон“, стая 405 – отвърна Наш. – Накарах да фотографират цялата стая и да я запечатат. Имам един униформен, който наблюдава етажа, още двама са до сградата. Нотните тетрадки са тук и лично съм ги предал в хранилището за веществени доказателства.

– Остави всичко така, както си е. Оттук нататък не искам твоите хора да пипат нищо.

Наш не отговори.

Пул се изправи. От това движение главата му запулсира, сякаш от едната страна на черепа му до другата бяха метнали топка за боулинг, която размазваше всичко по пътя си. Той отново разтри слепоочията си.

– Виж, в момента ти правя услуга. Каквото и да се случва със Сам, ако това стигне до съда, по-добре е ти и момчетата ти да стоите настрана. Който и да е адвокат, стига да не е безкрайно некадърен, ще разпердушини това дело, ако не се оттеглите. Ще започнат със Сам, после ще се заемат с теб, с Клеър, Клозовски, всичко, до което сте се докоснали. Оттук насетне ти си само наблюдател. Всички вие сте само наблюдатели. Другото е равносилно на професионално самоубийство.

– Не изоставям приятелите си!

– Но понякога те изоставят теб.

Пул се приближи до вратата на стаята за разпити, отвори я и влезе. Металното изщракване на затварящата се брава бе един от най-силните звуци, които бе чувал.

Клеър кихна.

– Да ме шибат – промърмори Клозовски, който я наблюдаваше от другия край на техния временен офис – едновремешна изпитна зала в болница „Джон Х. Строгър Младши“.

– Мисля, че общоприетата реакция на това е „Наздраве“ – отвърна Клеър, преди да си издуха носа.

– Кожата ми лепне. Гърлото ми е пресъхнало. Цялото тяло ме боли – каза Клозовски. – Знаеш ли какво ни чака? Отначало ще дойде диарията. Няма нищо по-лошо от това да сереш, лишен от удобствата на собствения си дом. След това вътрешните ни органи ще се сварят и ще се превърнат в каша. Очите ни също. И двамата ще си отидем от този свят като локва помия. Не предвиждах да си замина така. Когато постъпвах в полицията, мислех, че ще загина в епична престрелка или при нападение, или при някаква акция на спецчастите. Не и по този начин обаче.

– Първо, няма такава дума като „епичностна“ – отбеляза Клеър. – Второ, ти си в IT отдела. Нищо от изброеното не се случва на „отряда на зубърите“. По-вероятно е да умреш от порязване с хартия.

Тя смачка носната кърпичка и я хвърли в кошчето под масата, все още отрупана с медицинските картони на Ъпчърч.