Джей Баркер - Шестото покварено дете

Когато започвах тази поредица, един определен въпрос се въртеше в съзнанието ми и не ми даваше мира – може ли един сериен убиец да бъде създаден? Възможно ли е един добър човек да бъде оформен като социопат просто заради средата, в която расте? През целия си живот съм срещал хора, които са израствали в най-ужасяващите условия, които човек може да си представи, и са станали нормални. Също така познавам хора, които като деца са имали всякакви преимущества, но пропиляваха тези възможности, когато порастваха. Покваряваха се. Разговарял съм с безброй убийци и открих, че произлизат от всевъзможни среди. Демографското влияние, социалният статус и финансовата ситуация може и да са повлияли малко, но винаги има нещо по-силно, което оказва влияние – човешкият дух. Добър или лош, този дух преодолява препятствията на живота. Генът на убиеца – психопат или социопат – или е там още от самото начало, или го няма. Това не е семе, което да бъде посято и отгледано, също както не може да бъде изтръгнато из корен в първия момент, когато някой забележи, че нещо не е наред.

Ансън Бишъп вярваше, че постъпва правилно. Така ли е? Предполагам, вие сте тези, които трябва да отсъдят.

Също както и в другите ми книги, много от местата, които описвам, са реални. Ако някога отидете до Чикаго, проверете старата болница. Когато за последно бях там, все още си стоеше в центъра на града, с катинар на вратата, а предприемачите се чудеха какво да я правят. Ако успеете да се промъкнете вътре, ще откриете статуята „Закрила“ там, където я остави Клоз (въпреки че кмета вече го няма).

Backpage е истински сайт. Или поне беше. Когато бе закрит, една от най-големите мрежи за трафик на хора изчезна. Както и за детска порнография и проституция. Това, което започна като алтернатива на печатната реклама, се превърна в нещо лошо. Предполагам, че и най-великите идеи могат да бъдат покварени.

Щом прочетете страницата на ФБР, която в момента е на мястото, където беше backpage.com, опитайте се да напишете „фокусирана ултразвукова терапия“ в търсачката на браузъра си. В света на медицината това все още е мъниче, но терапията показва многообещаващи резултати, особено в лечението на мозъчни тумори. Иска ми се да благодаря на Джон Гришам за това, че ме светна за нея; интригуващо нещо.

Специални благодарности на Тим Муди за това, че редактира не само тази книга, но и първите две от поредицата. Благодаря и на моите агенти – Кристин Нелсън, Джени Майер и Анджела Чен Каплан, за това, че ми помогнаха да намеря дом за трилогията както в книгоиздаването, така и на големия екран.

Благодаря на феновете по цял свят, които направиха така, че малката ми история да се изкачи до върховете на всевъзможни списъци с бестселъри. Вие сте причината да се занимавам с това.

Благодаря на невероятната ми съпруга Дейна, че разлепваше хиляди листчета с бележки из къщата и по този начин ми помагаше да не се оплета в собствената си история. Сега вече мога да ги сваля и да ги прибера в малка бяла кутийка с черна лентичка. Може би някой ден ще им хвърля още един поглед.

До следващия път…

Дж. Д.

Препратка към класическата фраза „Ще ни трябва по-голяма лодка“ от култовия филм „Челюсти“, произнесена от Рой Шнайдер – Бел.прев.

Отворената напред Y-образна бразда на езика. – Бел.прев.

Измислен писател, герой от дебютния роман на Джонатан Д. Баркър. – Бел.прев.

Алюзия с популярната гатанка „Защо пилето пресича пътя?“ с отговор „За да мине на другата страна“ – Бел.прев.

Общ корпус (general population, съкратено gen-pop) в американските затвори се нарича мястото, където се намират затворници, които нямат нужда от строги мерки за охрана, изолация, защита от останалите затворници и т.н. – Бел.прев.

Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism Act of 2001 е федерален закон, приет през октомври 2001 година, чиято официална цел е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света, да улесни разследванията според закона и други“. Приет след атентатите от 11 септември 2001 г. – Бел.прев.

Емили Дикинсън, „Не можех за смъртта да спра…“ превод Леда Милева. – Бел.прев.

Стихотворение от Ханшан („студена планина“) – прозвище на китайски поет отшелник от династия Тан (VII-Х век), чието истинско име остава неизвестно и до днес. – Бел.прев.

„Дъхът на вечността“ от Шри Чинмой (1931-2007). – Бел.прев.