Джей Баркер - Шестото покварено дете

– В момента се подвизавам като Уорън. Уорън Крей. Преместих се тук година след Симпсънвил. Пробвах да се установя и на други места, но нещо в океана винаги ме е привличало. Държа малко магазинче за антики в града. Скоро ще станат дванайсет години. Тих и спокоен живот. Харесва ми.

– И аз не бих се отказала от тих живот – каза тя.

Бащата се изправи и я огледа:

– Изглеждаш много добре.

Майката се усмихна и го прегърна:

– Ти също. Доста време мина.

Някой наду клаксон зад тях. Три дълги изсвирвания. Всичко друго, но не и тихо.

Един голдън ретривър, който тичаше наоколо, излая два пъти.

Бишъп познаваше този клаксон.

– Не само аз съм подранил днес.

Тримата се обърнаха и загледаха как през паркинга към тях се приближава бял „Форд Мустанг“ с черна ивица през средата. Колата спря до ниската ограда на няколко метра от пейката. Винсънт Уейднър слезе от шофьорското място и се протегна.

– Трябваше да ми дадат ток, за да я запаля. Акумулаторът беше заминал, понеже тази красавица тук стоя в склада бая време. Щом се качихме на магистралата обаче, направо полетя.

Бишъп се изправи, заобиколи пейката и се приближи към него.

– Изглеждаш добре. Като за мъртвец де.

– Не само аз, така като гледам – отвърна Винсънт, кимайки към бащата. Сетне посочи с палец към колата. – Онзи там пя през половината път. Никога вече няма да се кача в едно возило с него. Когато не пееше, човъркаше нещо в лаптопа си. Не останаха хора, които знаят как да се насладят на пътуване с автомобил.

– Не е лаптоп, а е „Елиънуеър 17“ с осмо поколение процесор и GTX видеокарта. Няма да ми обиждаш хардуера! – дочу се глас от колата. – Много неща са ми на главата и трябва да остана добре информиран.

Предната дясна врата се отвори. Едуин Клозовски излезе от мустанга и кимна:

– Здрасти, Ансън.

– Здрасти, Хлапе.

– Обръснал си си главата?

Клозовски прекара ръка по гладкия си череп. Дългата му коса беше изчезнала.

– Така изглеждам като оня пич от „В обувките на Сатаната“. Все още работя по въпроса с козята брадичка.

– Никой вече не те търси. Не и след онази експлозия.

Клоз се смути.

– Може и да съм се попрестарал с пластичния експлозив. Все още не са открили тялото ми в онази бъркотия. Минах през всичките тези трудности – да разменя ДНК и отпечатъците в базите данни… и накрая какво – даже не могат да изровят един пръст, за да търсят съвпадения.

– Ще намерят все нещо. Дай им време.

– Съмнява ме.

Винсънт се приближи и стисна раменете на Клозовски:

– Аз пък съм много доволен, че съм мъртъв. Студентски заем – няма. Дълг по кредитната карта – няма. Бивши гаджета – няма.

Майката се приближи. Бащата вървеше след нея. Тя огледа голата глава на Клозовски:

– Сигурен ли си в това?

Клоз кимна.

– Прерових всички бази данни и смених абсолютно всяко късче информация за всички ни – чак до старите ни снимки от шофьорските книжки. Телата, които им оставихме, съвпадат с живота ни досега. Светът е напълно убеден, че сме мъртви. Всички освен Ансън, когото обаче вече не могат с пръст да го пипнат, след като го съдиха веднъж.

– Сега, когато всички, свързани с „Бекпейдж“, са или мъртви, или са се покрили, тези няколко бивши техни служители, чиито самоличности ти така любезно размени с нашите, няма да липсват на никого – каза бащата.

– Полицията и ФБР са затънали толкова яко, че ще направят всичко това да бъде забравено колкото може по-скоро. Никой няма да рови повече.

Клозовски взе от мустанга няколко пакета, всеки с етикетче е различно име. Остави два върху тавана на колата и подаде другите на хората около себе си.

– Това са новите ви документи и кредитни карти. Банковите сметки и кредитната ви история са чисти. Уредил съм всеки от нас да е клиент на няколко банки. Паричните средства са благодарение на авоарите на „Бекпейдж“. Обрах ги до шушка. – Той погледна към майката. – Като ги прибавим към парите, които ти и Лиса Картър взехте от Талбът навремето, имаме почти по милион долара всеки.

Изглеждаше невъзможно, но усмивката на Винсънт стана още по-широка.

Бащата измъкна малко шишенце „Джеймисън“ от задния си джоб.

– Искам да вдигна наздравица.

– Аз не пия – каза Бишъп.

– Днес пиеш, сине.

Бащата разви капачката и вдигна бутилчицата. Устните му се извиха в усмивка, докато наблюдаваше сина си.

– Ти изчисти боклука, шампионе. Око за око. – Погледът му обходи лицата на Клозовски, Винсънт и майката. – Всички вие. Изключително съм горд.