Джей Баркер - Шестото покварено дете

Не ги питах за децата. Не исках да знам, а и те не горяха от желание да споделят подобна информация. Те вършеха техните си неща, аз – моите. Едно пътуване до онзи мотел, второ, трето… изплащах дълга си. Наистина не знам кога точно си започнал да ни следваш. По-късно разбрах, че едно от децата е намерило визитката ти и ти се е обадило, за да ти разкаже какво се случва, но тогава не знаех това. Първия път, когато те видях отсреща на улицата на онзи паркинг да наблюдаваш мотела, мен и моя ван, дори не бях сигурен, че си ти. През нощта няма голяма видимост. А и предполагам, че дълбоко в себе си не съм искал да знам. Стокс бе този, който ми каза, че си ти. Той бе човекът, който ми каза да се погрижа. Помислих за дълга си. Със сигурност това щеше да ми помогне да го покрия изцяло. Не исках да се стига дотам, Сам, Трябва да ми повярваш. Но вкъщи ме чакаше съпруга, с която тъкмо започвахме да градим семейство. Трябваше да сваля този товар от плещите си. Казаха ми да те включа в играта. Знаех, че няма да се съгласиш – ти, винаги праведният и изряден Сам Портър, абсурд. Но не им го казах. Мисля, че ти спасих живота с тази дребна лъжа. Не съм сигурен колко точно време ти спечелих, но ти спечелих малко. Защо, дявол да го вземе, не си затрая? Половината от ченгетата тогава вземаха подкупи – можеше просто да си тръгнеш. Само че ти не си тръгна. Видях, че ме наблюдаваш. Видях, че ме следиш. Видях, че дойде до къщата онази вечер, че ме последва дотам. Вече нямаше път назад – нито за теб, нито за мен…

Няма лесен начин да кажа онова, което следва, Сам, затова просто ще го кажа. Бяхме сложили подслушватели в къщата и знаехме, че онова хлапе, Невестулката, ти се е обадило и сте си насрочили среща. Знаех и че нещата са се скофтили, когато ме последва до къщата. Ето защо го закарах до града. Знаех, че ще избяга, позволих му. Знаех, че ще се опита да ти даде каквито и доказателства да бяха изкопали тези хлапета. Не знаехме къде ги крият обаче. Искахме да ни заведат до скривалището. И теб също. Той взе торбата с парите и фотоапарата и ни доведе точно до тетрадката, която бяха скрили – онази с подробностите за нещата, които се случваха в „Керидж Хаус Ин“. Когато видях тетрадката, когато ти, той и тетрадката бяхте пред мен, нещо в мен се пречупи. И малкото останало добро в мен отиде да подремне, понеже именно така трябваше да стане. Знаех си, че ако почна да мисля за това, никога няма да съм в състояние да те застрелям. Извадих пистолета, който Стокс ми бе дал, и, да ми прости Господ, го насочих към теб и дръпнах спусъка.“

Бишъп прочете следващото изречение наум. Гласът му потрепери, когато продължи да чете на глас:

– „Очистих и момчето. Това искаха Уелдърман и Стокс. Не можах да се насиля да те гръмна втори път. Не мислех, че ще оцелееш, докато стигнеш до болницата, но ти оживя, корав кучи сине, и именно тогава за мен вече бе прекалено късно. Тялото на момчето в моя ван. Торбата с доказателствата в моя ван. Казаха ми да се погрижа да изчезнат. Само че аз прецаках и това. Запазих всичко. Като някакъв тип застраховка, мислех си. По-добре да скътам всичко. Когато се свести и излезе от комата с амнезия, реших, че съм в безопасност. Никой не знаеше нищо. Само че имаше един малък проблем: аз знаех. Без значение какво опитах, за да забравя, година след година напомнянията в главата ми ставаха все по-гръмки. Вината наистина може да крещи доста гръмогласно. Можех да чуя мъртвото дете във вана си… и го чувах все по-отчетливо нощ след нощ.

Не започнах живота си с нагласата, че един ден ще стана корумпирано ченге. Поредица от дребни събития ме доведе дотам. Сега седя в мазето си, гледам въжето, навито на пода, и ти пиша писмо. Дотук ме доведе вината. Трябва да накарам тези писъци да замлъкнат.

Мисля, че децата те обвиняват, че не си се намесил по-рано. За това, че не си нахлул в къщата и не си арестувал всички. Но децата не разбират какво значи да изградиш случай, да събереш доказателства, да се подготвиш… Те не разбират основите на добрата полицейска работа. Предполагам, аз също. Ти обаче разбираш, Сам. Винаги си разбирал. Ти си добро ченге. Такова, каквото ми се иска да бях и аз. Ти вършиш правилните неща и заради двама ни. Грижи се за моята Робин. Кажи ѝ, че някого и аз бях едно от добрите момчета.“

Когато Бишъп приключи, прочете още веднъж цялото писмо наум, сгъна страниците, пъхна ги в плика и го остави на плота до себе си.

Портър заговори пръв:

– Теган ми се обади няколко седмици преди да дойда до къщата. Вече си спомням. Тя… тя говореше толкова бързо, когато се чухме за пръв път. Разбрах само, че някой я бил снимал в онзи мотел. Не знаех за проституцията. Дори не знаех, че е малолетна. Нямах представа за мащабите на цялото нещо. Започнах да сглобявам пъзела парче по парче. След което се обади онова момче. Невестулката. Каза ми, че трябва да се срещнем, че били събрали доказателства за мен.