Джей Баркер - Шестото покварено дете

– Бишъп те е натопил. Разбрах го, след като открих Огълсби.

– Открил си Огълсби?

– Е, открих документи, в които се споменава за д-р Огълсби – поправи се Пул. – Бил е част от персонала на Камдън близо единайсет години, но не е оставил кой знае колко хартиени следи зад себе си. Повечето от документацията им е конфиденциална. Успях да потвърдя, че се е разписвал на множество доклади, но не мога да се добера до съдържанието им. Мислим, че е изчезнал през 1995 година, но няма полицейско досие по случая. В документите от Камдън като причина за прекратяването на трудовия му договор е вписано „оттегляне“, но като цяло папката му е доста тъничка.

– Ще го намерите в езерото в Симпсънвил – каза меко Портър.

– Ти ли го изхвърли там? – попита директно окръжният прокурор.

– Там би го изхвърлил Бишъп. След като си е прибрал ножа, предполагам.

Пул и окръжният прокурор размениха бърз поглед, след което прокурорът попита:

– Ти ли уби Том Ланглин в Симпсънвил?

Пръстите на Портър стиснаха здраво ръба на масата.

– Не съм убивал никого – овладя се той.

Окръжният прокурор изпусна въздишка на разочарование и кимна към Пул:

– Просто му кажете.

Пул потропа с пръсти по масата и се обърна към Портър:

– Жената в къщата е била мъртва поне от две седмици, може би дори повече. Тялото ѝ е било съхранявано в сол, също както останалите. Не мислим, че си я убил. Не мислим, че си убил Ланглин или когото и да било другиго. Аз лично смятам, че е бил Бишъп или Клозовски, или някой от другите. Ако я идентифицираме, съм почти сигурен, че ще излезе свързана с backpage.com и мрежата за трафик, също като онези, които открихме в хотел „Гийон“.

– Значи майката на Бишъп все още е в неизвестност – промълви Портър повече на себе си.

– Ако изобщо е съществувала – ухили се окръжният прокурор.

Портър рязко вдигна глава:

– Фотографираха я в затвора в Ню Орлиънс. Когато ни изработваха посетителски пропуски. Трябва на всяка цена да намерите тази снимка.

Още не беше довършил, а Пул вече клатеше глава. Извади от куфарчето си фотография и му я подаде. Снимка на тъмнокожа жена на средна възраст.

– Какво е това? – намръщи се Портър.

– Това е фотографията, съхранена в централния сървър на затвора.

Портър захвърли снимката настрани.

– Клозовски. Няма начин да не е той.

Далтън, който бе мълчал, докато траеше тази размяна на реплики, се обади:

– Том Ланглин е човекът, който е прехвърлил собствеността на къщата в Симпсънвил на твое име. Шериф Банистър успя да потвърди, че е имал достъп до физическите копия на нотариалните актове в общината. Мислим, че Клозовски е хакнал електронните копия на нотариалния акт на къщата на Финики, след което е прочистил всичко. Вероятно са убили Ланглин като…

– Излишно бреме – прекъсна го тихо Портър. Баща ми ме научи колко е важно да почистваш след себе си.

– Вероятно – кимна Далтън. – Мислим, че той е замесен и в създаването на финансовата връзка между теб и Ъпчърч. Все още проверяваме.

Окръжният прокурор измъкна някаква жълта пощенска картичка, потупа по края ѝ няколко пъти и я метна върху масата.

Картичката беше адресирана до Портър.

– Какво е това?

– Открихме я в пощенската ти кутия.

– Ровили сте ми в пощата?

– Основен заподозрян си в много текущи разследвания. Не само ровихме из пощата ти, ами я и каталогизирахме. Имахме заповед.

Портър прочете картичката и се намръщи. Беше известие за просрочена книга от библиотеката.

– Не посещавам библиотеки.

Пул сложи четирите парчета гипсокартон на масата, всяко запечатано в прозрачен найлон. Портър знаеше за тях. Знаеше, че Наш ги бе открил под фотьойла в апартамента му.

– Всички тези стихотворения са отрязани от стената на зелената къща на Плейс 41, нали? Където бе убит партньорът ти?

Пул кимна и посочи известието за просрочената книга:

– Книгата, за която става дума тук, се казва „Красотата на смъртта, смъртта на красотата“. Сборник стихотворения, съставен от човек на име Франсиско Пеняфиел. Последният, който е взимал тази книга, е Барбара Макинли. – Пресегна се и сложи ръка върху едно от парчетата гипсокартон. – Почеркът върху тези тук съвпада с нейния.

Портър не разбираше.

– Барбара Макинли, сестрата на Либи и пета жертва на Бишъп, е написала това?

Пул кимна.

– Върху стената на къщата, където беше убит Дийнър?

Пул кимна отново.