Алан Уильямс - Архивът на Берия

— Информацията, която ни давате, ще бъде разгледана с абсолютно доверие. Имате честната ми дума за това — каза Мъскин. За негово облекчение руснакът седна.

— Нещата са много прости — продължи Грегъри. — Можете да обявите за пред обществеността, че източникът е поверителен и че ръкописът е изнесен през една от страните сателити. Хората не са толкова глупави. Всъщност онова, което би ги направило подозрителни, са прекалено подробните обяснения.

Мъскин седеше, хванал с четири пръста запечатания плик.

— Добре, да забравим договора за миг. Само че това — той кимна към плика — подлежи на проверка. Тя ще бъде направена при най-голяма дискретност, не се безпокойте. Вашият човек не бива да се страхува от нищо. Но трябва да ви предупредя, мистър Грегъри — и той се вгледа многозначително в Детвайлер, — че ако нещо не е наред, ще си имате неприятности. Фактически ще смятаме всяка неточност за явно нарушение на договора.

— Нямате основания за опасения. Проверявайте колкото си искате! — извика Грегъри. — Само че аз също ви предупреждавам: ако името на този човек излезе някога на бял свят… достатъчна ще бъде една дума да се промъкне в пресата, аз ще ви спипам, мистър Мъскин! Ще ви спипам и ще ви счупя врата!

Мъскин се опита да запази спокойствие.

— Ще го имам предвид, Джон. Но първо трябва да прочета това — той размаха плика. — Имате ли нещо против да използвам спалнята?

Грегъри кимна към вратата.

— Но никакви копия, никакви снимки.

Мъскин се усмихна.

— Нямам навика да ходя с джобен ксерокс в себе си.

Пет минути по-късно той се върна, седна и внимателно постави плика в куфарчето си, под договора.

— Добре звучи. Както казах, налага се да проверим някои неща. Но мисля, че това ще е достатъчно, за да удовлетвори моите работодатели, що се отнася до опцията.

— А големият договор, всичките три милиона?

— За това може да имаме нужда от нещо повече. Нещо наистина решаващо… и публично.

— Като например?

— Например от свидетел. Някой, който да се изправи открито и категорично да заяви, че въпросните дневници… — той свари да хвърли един бърз поглед към Детвайлер, тъй като все още не беше сигурен до каква степен адвокатът е наясно с точното естество на материала. При първата среща.

Грегъри се държеше твърде потайно с него. — Някой напълно независим човек, който може да потвърди под клетва и публично, за пресата и пред телевизията, че дадени случки в тази книга са истински.

Беше готов за избухването на Грегъри, но такова не последва. Руснакът просто кимна. Но на лицето му бе изписана отсянка на задоволена хитрост като у дебела котка, току-що облизала паничка с мляко. Това събуди тревога у Мъскин — той дотолкова беше свикнал с пристъпите на ярост у Грегъри, че сегашното ненадейно спокойствие го смути. Той връчи договора на Детвайлер.

— Може би ще пожелаете да прегледате това.

Мъскин се обърна към Грегъри и се усмихна, като за негова изненада руснакът също му се усмихна в отговор.

— Не е написано наименованието на стоката — каза Детвайлер.

Мъскин не откъсваше очи от Грегъри, чийто поглед беше едновременно дружелюбен и изпитателен. Руснакът избърса с ръка устата си.

— Наименованието на стоката — повтори той. — О, да. Нещо… — той се поколеба, търсейки английската дума.

— Неангажиращо — каза Детвайлер и Грегъри енергично кимна.

— Струва ми се — обади се Мъскин, — че би било разумно да се доверите изцяло на господин Детвайлер, Джон.

Адвокатската практика навярно бе преситила Детвайлер от подобни сложни сделки на чужденци. Но мотивът на Мъскин бе друг. Той искаше още повече да привлече швейцареца на своя страна, тъй като въпреки всичко нямаше пълна вяра на Грегъри. Грубото кратко нравоучително слово на Мъскин за това, че издателите не обичат холандските разпродажби, си беше до голяма степен блъф: той бе наясно, че повечето големи издателски къщи на Запад сигурно охотно биха участвали в евентуално наддаване за дневниците на Берия. Детвайлер без съмнение също го знаеше, но пък в негов интерес беше сделката да приключи колкото може по-бързо.

Грегъри се мотаеше из стаята, сплел длани в щръкналата си коса.

— Нужно ни е заглавие, което да не е по никакъв начин двусмислено — каза Мъскин. — Имам предвид за договора. Над издателското заглавие можем да помислим по-късно — той погледна към Детвайлер. — Името на автора трябва да се спомене. Аз предлагам нещо просто. Защо не „Лични документи на Берия“? — Докато говореше, той наблюдаваше Детвайлер, но лицето на адвоката отново не издаде нито изненада, нито интерес. Мъскин се обърна назад към Грегъри. — Ако, разбира се, го приемате, Джон…