Алан Уильямс - Архивът на Берия

Уитмор се размърда на стола си и изруга едва чуто.

— Какво ще кажеш за тоя адвокат, Детвайлер? Той би трябвало да може да ни отведе до Грегъри.

Зангер притвори очи и каза:

— Чък, адвокатите са като лекарите. Освен ако не представим обвинителен акт, който предполага екстрадиране, не можем да накараме швейцарците да му направят дори едно посещение на вежливост.

Последва по-продължителна пауза. После гласът на Уитмор прозвуча отново, леко дрезгав и агресивен:

— Майк, имам адски основателна причина да се откажа от цялата сделка. Да анулирам договора въз основа на подозрителното поведение на Грегъри. Швейцарците биха ни подкрепили, нали?

— Имаш предвид пред съда ли? — отново настъпи мълчание. — Чък, ти ме помоли за съвет. Давам ти го веднага. Картите са раздадени и най-доброто, което можеш да направиш сега, е да играеш. Сложил си своя залог за трийсет дни. През това време можеш да изровиш нещо. Според мен това е разумен търговски риск.

Уитмор въздъхна дълбоко по телефона.

— Е, Майк, изглежда, че трябва да се съглася с теб, да оставя залога и да разиграя картите. Благодаря ти все пак.

— Съжалявам, че не можах да направя нещо повече. Ще държим връзка.

В понеделник, в 10:20 часа сутринта швейцарско време, във Фолкскантонале Банк , Цюрих, се получи превод от Банк ъв Америка за 300000 щатски долара на името на Джон Грегъри. Бенефициентът трябваше да се представи с препоръчително писмо от вицепрезидента на „Атлантик, Нашънъл енд Дженеръл Консолидейтид“ в присъствието на Лудвиг Детвайлер, адвокат от Цюрих.

Москва, декември 1949 г.

Чувствам се като риба на сухо до море от водка и шампанско. Наистина се повеселихме по празниците, въпреки времето и икономическите затруднения.

Хазаинът [4] Сталин, когото Берия нарича още „Стареца“, а при личен контакт — „Хазаина“, използвайки често и грузинската дума батано . нареди честванията на неговата седемдесетгодишнина да продължат до Нова Година и градът е залят от истерично низкопоклонничество. Тълпите изпадат във възторг при всяко споменаване на неговото име в кината и театрите. Децата пеят коледни химни, в които вместо Христос и Бог се споменава неговото име! Никой не би се изненадал, ако Стария се появи на трибуната на Мавзолея, нахлупил царската корона!

За мен обаче празненствата се вгорчиха от онази мръсна история с Костов [5] Трайчо Костов — бивш български заместник министър-председател и един от първите обвиняеми в следвоенните показни процеси; единственият, оттеглил показанията си в открито съдебно заседание. Обесен на 21 декември 1949 г. — на седемдесетия рожден ден на Сталин. . Началството през цялото време на процеса беше в мрачно настроение и при най-малкия намек лицето му ставаше червено канелено, сипаничавото му чело се покриваше с пот и той се разтреперваше, сякаш ще получи инфаркт. Не съм го виждал така възбуден от Титовата история насам — а това говори много!

Успокои се едва от вестта за обесването на предателя и аз успях допълнително да го ободря, като му описах как моите момчета в София по личните ми указания са нагласили примката така, че се е гърчил цели петнайсет минути, преди да умре. Но ми остана кисел вкус в устата, тъй като всичко това има непосредствено отражение върху Службата. (Разбира се, подробно разпитах момчетата. Действали са според указанията, но май доста са подценили К. Твърдоглавият българин се показал не като някакъв мекушав буржоазен интелектуалец. Изглежда е бил със сериозна закалка от побоищата в полицията по време на войната, с чугунен организъм. Така или иначе този случай хвърли сянка върху вечерята по случай рождения ден на Стария. Гадината сякаш ми се хилеше от пресния си гроб.)

Гощавката в Кунцево си я биваше: свинско, агнешко, патици, фазани, най-добри френски вина и дори плодове от фашистките държави — дини от Испания, портокали и ананаси от Южна Африка. По този повод Хазаина неведнъж пускаше шеги на масата.

Както обикновено помещението беше затоплено до задушаване, но на никого и през ум не му минаваше да разхлаби яката си, да не говорим за сваляне на сакото. Напоследък Стария е станал привърженик на официалното облекло, независимо от шутовщината, която често следва от това.

Той подхвана вечерта настроен за размисъл и ни поднесе дълга поредица от спомени — най-вече за западните ръководители, с които се е срещал. И въпреки че бяхме чували повечето от тези неща, слушахме внимателно, защото в подобни случаи колкото и да изглежда потънал в собствените си мисли, той не пропуска нищо! Разказа ни, че най-много му харесвал канадският милионер Бийвърбрук, когото англичаните направили лорд. Той притежава най-влиятелните буржоазни вестници на Запад и е голям привърженик на старата Британска империя, която бързо запада. Това сякаш забавлява Началството. Той ни каза, че смята Бийвърбрук за хитър негодник, но че в сърцето си той не е антисъветски настроен и двамата си разменили няколко хубави шеги. Дори добави, че би могъл да работи с човек като Бийвърбрук в Политбюро.