Алан Уильямс - Архивът на Берия

Безполезно беше да се опитва да го следва. Вместо това Жано изтича нагоре към мостика. Намираха се вече на стотина метра от брега, когато капитанът се съгласи да се върне назад. Жадо не хранеше никакви надежди. Цели три минути изтекоха, преди отново да се озове на кея, откъдето първото корабче също бе потеглило. На кея бяха останали само няколко души, от обекта нямаше следа.

Жадо се върна с колата в „Отел Дьо Лак“ и се обади в службата си, свеждайки обясненията до минимум. По негово мнение поведението на обекта представляваше достатъчно основание за налагането на наблюдение от втора степен над всички летища и гранични пунктове, автомагистрали и железници в цялата страна. Ако наблюдението дадеше отрицателен резултат, следваше да бъде разпространено описание на обекта до всички полицейски патрули, до хотелите и пансионите.

Прекият началник на Жадо още не се бе прибрал от обяд и мина почти половин час, преди да успее да се свърже с него. Началникът обаче не прояви готовност да се разпореди за такива сериозни мерки, без да се е посъветвал с по-горното началство. Тъй като беше краят на седмицата, съобщителният механизъм действаше по-тромаво от обикновено и едва деветдесет минути, след като Жадо бе изпуснал обекта, най-после бе разпоредено наблюдение от втора степен.

Представителството на Федералната финансова полиция в Женева изпрати по телекса доклада си до Министерството на финансите в Ню Йорк в 16:20 европейско време. Майк Зангер се намираше в морето с десетметровия си ял, когато дежурният започна да звъни в крайморската му вила в покрайнините на Уестпорт, Кънектикът. Връзката се осъществи едва късно вечерта. Майк включи телефонния секретар и накара дежурния да изчете телекса. Двайсет минути по-късно се обади на Уитмор в ранчото му край Таунърс и му пусна записа, без какъвто и да е коментар.

Когато свърши, Уитмор простена:

— Значи са оплескали работата. Що за полиция е това? Преследвачът отива за зелен хайвер и рибата се измъква от мрежата!

— Така е — съгласи се Зангер. Чувстваше се уморен и най-малко му се искаше да защитава колегите си в Европа. Още повече че правеше на стареца просто една услуга. — Съгласен съм, че не звучи много весело, Чък. Но спомни си, че ти настояваше преди всичко за дискретност. Е, това е положението. Все пак има голяма вероятност Грегъри да е още в Швейцария, но ако искаш швейцарците да продължат издирването му, работата трябва да се отнесе по-нагоре, което означава — до Криминалната полиция, което на свой ред означава да направим официални постъпки.

— Но според този доклад от Женева те вече са се включили! — викна Уитмор.

— Само наполовина — предпазливо отвърна Зангер. — За да наложат продължително наблюдение по границите си, трябва да им представим солидни основания. Те трябва да мислят за туристическия си бизнес. Освен това не обичат да ги притесняват. Досега винаги сме го избягвали.

Уитмор се озъби.

— Най-напред, защо им са били нужни близо два часа, преди да съобщят в граничните си пунктове?

— Трябвало е да минат по съответния ред, а тъй като случаят е неофициален, това е отнело време. Швейцарците обичат да съблюдават правилата.

— По дяволите правилата! — изръмжа Уитмор. — Просто ми намери този Грегъри. Може да ми се наложи да платя три милиона долара на този тип. Всъщност както излиза, аз съм вече вътре с триста хиляди. И това не са държавни пари, Майк, а на корпорацията!

— Добре — каза Зангер, — какво точно искаш от мен сега?

— Прати по дирите му швейцарците… и всички останали. Англичани, германци, французи, италианци, австрийци… Някой все трябва да има представа кой е той!

Последва пауза.

— Слушай, Чък. Мисля, че подхващаш неправилно въпроса. Ти искаш едва ли не международно издирване преди понеделник сутринта, без да разполагаш с почти нищо, като изключим едно бегло описание. Нямаш дори негова снимка. А междувременно ще се наложи да дадеш някакви обяснения, не подробни може би, но достатъчни, за да оправдаеш необходимостта от тази мярка. При всички случаи ще бъдат въвлечени много хора, а не всички от тях ще са така дискретни както моите познати в Женева. Рано или късно, особено ако разкрием кой е този Грегъри, ще си напъхат носа и момчетата на ЦРУ. Те доста плътно присъстват там. За повечето Швейцария е един туристически рай, но по красивите склонове със ски писти буквално гъмжи от специалисти в занаята. А захапят ли веднъж онези от ЦРУ, вече няма да го изпуснат. Ти не искаш това, нали?